Стив Берри - Парижка вендета

Свистенето на роторите стана още по-ясно. Хеликоптерът беше над главите им.

— Трябва да се махаме оттук — обади се Ашби. — Прекрасно знаеш какво означава този шум.

В кехлибарените очи проблеснаха опасни пламъчета.

— Прав си, трябва да се махам — кимна Лайън, вдигна пистолета и натисна спусъка.

Торвалдсен отвори очи. Черните точици изчезнаха, но светът наоколо тънеше в мъгла. Долови гласове. Пред Ашби стоеше мъж с пистолет в ръка. Питър Лайън. Видя как терористът стреля в Ашби. Проклет да бъде!

Направи опит да потърси оръжието си, но мускулите отказаха да му се подчинят. От гърдите му бликаше кръв, силите го напускаха. Долови воя на вятъра и тропането на дъжда по покрива, примесен с плътен грохот. Разнесе се още едно пропукване. Лицето на Ашби се разкриви в болезнена гримаса. Второ пропукване, после трето. На челото на убиеца на сина му се появиха две алени дупки. Питър Лайън довърши това, което Торвалдсен беше започнал. Тялото на Ашби рухна на пода, а старият датчанин затвори очи, обзет от странно спокойствие. Нервите му бавно се отпуснаха.

Сам си пое въздух и се изправи. Краката му бяха измръзнали. Страх ли беше това? Не, беше нещо повече. Мускулите му бяха парализирани от ужас, в главата му цареше паника. Лайън застреля Ашби с четири куршума. Ей така, сякаш на шега. Бум, бум, бум, бум…

Англичанинът със сигурност беше мъртъв. Но Торвалдсен? Стори му се, че миг пред смъртта на Ашби датчанинът беше помръднал. Кръвта му продължаваше да изтича по мраморния под с тревожна бързина.

Краката на Сам отказваха да помръднат. Под високия свод екна пронизителен писък. Меган се появи от мрака и се стовари върху Питър Лайън с цялата тежест на тялото си.

— Татко, татко?

Гласът на Кай беше същият от последния им телефонен разговор.

— Тук съм, тате.

— Къде, синко?

— Навсякъде. Ела при мен.

— Аз те предадох, сине.

— Сложи точка на вендетата, тате. Всичко свърши.

Той е мъртъв. Все едно, че ти си го убил.

— Липсваше ми, сине.

— Хенрик!

Женски глас, който не беше чувал от много години. Лизет.

— Ти ли си, скъпа?

— Да, Хенрик. Аз също съм тук, при Кай. Чакаме те.

— Как да ви намеря?

— Трябва да се откажеш.

Торвалдсен се замисли върху думите й. Какво искаше да каже? Настоятелността й го плашеше.

— Как е там? — пожела да узнае той.

— Тихо и спокойно.

— И прекрасно — добави Кай. — Няма вече самота.

Той не можеше да си спомни времето, когато не беше се чувствал самотен. Но сега имаше Сам. И Меган. Те останаха в църквата. С Лайън.

Остър вик прониза тишината.

Той направи опит да разбере какво става. Меган беше нападнала Лайън. Телата им се търкаляха по пода.

Торвалдсен не можеше да помръдне. Ръцете му бяха разперени встрани, от гърдите му течеше кръв, а краката му сякаш не съществуваха. Пръстите му бяха замръзнали. Нищо не функционираше. Зад очите му се надигаше пареща болка.

— Хенрик?

Гласът на Лизет.

— Нищо не можеш да направиш.

— Трябва да им помогна.

Сам видя как Меган скача върху Лайън и двамата се претърколиха на пода.

— Мръсник такъв! — изкрещя младата жена.

Трябваше да й се притече на помощ. Да направи нещо.

Но страхът го парализираше. Чувстваше се мек и безпомощен. Тръсна глава и с огромно усилие на волята заповяда на краката си да се раздвижат.

Лайън успя да отметне Меган от себе си. Тялото й отлетя назад и глухо тупна в основата на близкия паметник. Сам напрегна взор и успя да види пистолета на Торвалдсен, който се търкаляше на два-три метра от приятеля му. Краката му се раздвижиха, тялото му се стрелна напред, пръстите му намериха ръкохватката.

Малоун разкопча предпазния колан в мига, в който колелата на хеликоптера докоснаха паважа. Стефани стори същото. Той протегна ръка и рязко отвори вратата. Скочи с беретата в ръка. Студените дъждовни капки опариха бузите му.

Сам стисна пистолета с окървавените си пръсти и намери спусъка. Стоеше в сянката на колонадата, на няколко метра от Хенрик и Ашби. Обърна се в момента, в който юмрукът на Лайън потъна в лицето на Меган и тялото й се блъсна в саркофага зад гърба й.

Лайън потърси пистолета си. Боботенето навън намаля. Това означаваше, че хеликоптерът се е приземил на площада. Явно осъзнал този факт, Лайън грабна пистолета си и хукна да бяга. Сам се пребори с острата болка в рамото, излезе от прикритието си и вдигна оръжието.