Стив Берри - Парижка вендета

Тя усети настойчивостта в гласа му и замръзна на място.

— Не ми пука за съкровището! — изръмжа Лайън. — Издаде ли още един звук, ще й пръсна черепа!

Торвалдсен стана свидетел на начина, по който Каролайн Дод предизвика съдбата. Той също беше доловил шума откъм портала, през който беше проникнал в храма. На двайсетина метра вдясно, оттатък дългата редица паметници и саркофази.

Някой беше влязъл в базиликата. И беше съобщил за присъствието си.

Сам се обърна към вратата точно навреме, за да улови очертанията на тъмна фигура, изправила се в подножието на стълбите към галерията зад главния олтар. Очертания, които му бяха познати. Меган.

Ашби усети полъха на студен въздух. Сякаш някой беше разтворил по-широко вратата, която той беше разбил.

— Навън бушува буря — подхвърли той.

— Ти също млъквай!

Най-накрая Лайън беше изгубил самообладание. Ашби понечи да се усмихне, но благоразумно се въздържа. Кехлибарените очи на терориста светеха тревожно като на доберман. Тялото му бавно се завъртя към източника на шума заедно с пистолета. Ашби го забеляза едновременно с него. Леко движение на трийсетина метра от тях, на стъпалата вдясно от олтара към галерията.

Там имаше някой. Лайън стреля два пъти в бърза последователност. Благодарение на заглушителя под купола отекнаха сравнително тихи пропуквания като от спукани балони. После от мрака излетя стол и се стовари върху Лайън. Последва го още един.

Малоун задържа вниманието си върху жената, която си пробиваше път между скамейките. Мъжът, на когото беше крещяла, се втурна след нея, после обърна гръб на олтара и се понесе към главния портал. Беше облечен с тънък найлонов шлифер, разкопчан на гърдите. Малоун не забеляза нищо подозрително. Очите му отново опипаха тълпата.

Сравнително бързо откри Дългия нос с раницата, който си проби път между богомолците пред олтара, коленичи и се прекръсти. После Малоун забеляза Мургавия, който излезе от сянката на страничния трансепт, разбута хората пред себе си и спря пред плюшените въжета, които не позволяваха достъп до олтара. Не му хареса онова, което видя. Пъхна ръка под якето и стисна ръкохватката на пистолета.

Сам видя как Лайън стреля по посока на Меган и чу острия звук на рикоширалите в камъка куршуми. Надяваше се това да означава, че са пропуснали целта си. После в църквата се разнесе друг, различен шум. Последван от още един.

Ашби видя как сгъваемите столове се стовариха върху Лайън. Изненадан от нападението, терористът изгуби равновесие и се олюля. То беше дело на Каролайн, която се беше възползвала от раздвоението на вниманието му. После тя бързо се скри в мрака. Лайън успя да остане на крака. В следващия миг осъзна, че Каролайн е изчезнала. Пистолетът му се насочи в гърдите на Ашби.

— Прав беше, като каза, че само тя знае мястото — каза южноафриканецът. — А това означава, че нямам нужда от теб.

Подробност, която беше убягнала от вниманието на Каролайн.

— Върни я обратно!

— Каролайн, върни се! — извика в мрака Ашби. За пръв път в живота му някой се прицелваше в него. Усещането беше смразяващо. И никак не му хареса.

— Върни се, моля те!

Торвалдсен видя как Каролайн Дод запраща столовете към Лайън, а после изчезва в мрака към западния трансепт. Очевидно беше решила да използва за прикритие редицата саркофази и се приближаваше към него. Друг път за бягство нямаше, тъй като далечният трансепт се намираше твърде близо до Питър Лайън и беше много по-добре осветен.

Очите му бяха свикнали с тъмнината и той предпочете да остане на място. Но без да изпуска от поглед Лайън и Ашби. После я видя. Тъмна фигура, която безшумно се промъкваше към него. Или по-скоро към отворените врати, зад които вилнееше бурята. Към единствения изход.

Бедата беше там, че и Лайън го знаеше.

Пръстите на Малоун стиснаха ръкохватката на беретата. Не искаше да стига до крайности, но беше твърдо решен да застреля Мургавия, ако се наложи.

Мишената стоеше на десетина метра от него. Малоун не го изпускаше от очи, готов за мигновена реакция. Една жена се приближи до Мургавия, хвана ръката му и нежно го целуна по бузата. На лицето му се изписа изненада, последвана от широка усмивка. Двамата започнаха да си говорят нещо. После, хванати за ръце, тръгнаха обратно към изхода. Пръстите на Малоун се отпуснаха. Фалшива тревога.

Литургията започна и погледът му отново се насочи към нефа. Почти веднага зърна Дългия нос, който си пробиваше път към централната пътека. Малоун беше готов да заповяда незабавна евакуация, но по всичко личеше, че тревогата му щеше да се окаже напразна. Една жена се изправи от мястото си на скамейката, на която доскоро седеше Дългия нос, и размаха ръце да привлече вниманието му. Онзи я видя, но продължи към пътеката. Жената грабна раницата от стола до себе си и хукна след него.