Стив Берри - Парижка вендета

Торвалдсен се опита да види по кого бе стрелял Лайън. Явно това беше човекът, който беше хвърлил поредния стол. Миг по-късно зърна тъмна фигура. Тя се стрелна към другата страна на паметника, който му служеше за укритие.

Дод също я видя и панически побягна, търсейки укритие сред редицата саркофази, делящи я от централната пътека.

В последния момент Торвалдсен успя да види лицето на човека, който прелетя покрай него. Сам.

Разнесоха се още два изстрела, последвани от шума на падащо тяло. Не! Моля те, Господи, не! Той се прицели в Питър Лайън и натисна спусъка.

Ашби приклекна, търсейки по-сигурно укритие. Храмът се тресеше от безразборна стрелба, идваща от различни посоки. Той видя как Лайън се хвърля на пода и търси укритие между дървените столове.

Къде изчезна Каролайн? Защо не се връща?

Торвалдсен не можеше да допусне Сам да пострада. Намесата на Меган беше повече от достатъчна. Каролайн Дод беше изчезнала, вероятно към отворения портал, отвъд който бурята вилнееше с пълна сила. След секунда Лайън щеше да реагира. Приведен ниско над каменния под, той хукна в посоката, в която беше изчезнал Сам.

Малоун скри глава между ръцете си. Оглушителната експлозия разтърси храма, прозорците задрънчаха. Но бомбата беше избухнала на три метра под земята, пред входа за криптата. От това силата й беше значително намаляла. Над стълбището се изви гъст облак дим и прах.

Малоун вдигна глава. Хората наоколо изглеждаха добре.

Миг по-късно настана паника и всички се втурнаха към изхода. Свещеникът изчезна зад олтара, следван от двамата млади помощници.

Малоун се изправи. Нападателят със сигурност беше избягал, непосредствената опасност беше отминала. Сред оредяващата тълпа изплува фигурата на Стефани, опряла пистолета си в ребрата на Дългия нос.

През портала нахлуха трима униформени полицаи. Единият от тях зърна автоматичния пистолет в ръцете на Стефани и моментално разкопча кобура си. Колегите му направиха същото.

— Baissez votre arme. Immediatement — изкрещя първият. Хвърли оръжието, веднага!

В църквата се появи цивилен агент, който заповяда на полицаите да свалят оръжието. Те се подчиниха. Миг по-късно се втурнаха напред и щракнаха белезниците на Дългия нос. Стефани се обърна и тръгна по централната пътека.

— Добър улов — похвали я Малоун.

— Твоето хвърляне беше още по-добро.

— Какво правим сега? — попита той. — Явно получихме последното послание на Лайън.

— Прав си.

В ръката му се появи мобилен телефон.

— Май е време да си поговорим с Хенрик — промърмори той. — По всяка вероятност Сам е някъде около него.

Беше изключил апарата в таксито, с което пътуваха към църквата. Сега видя, че на екрана е изписано пропуснато обаждане, направено преди двайсетина минути. Торвалдсен. Беше го търсил след предишния им разговор. Забеляза индикацията за гласова поща и натисна бутона за прослушване.

— „Аз съм Меган Морисън. Бях заедно със Сам на Айфеловата кула когато се появихте вие. Хенрик ми даде телефона си и в момента набирам номера, от който сте го търсили. Надявам се, че вие сте Котън Малоун. Лудият старец влезе в „Сен Дьони“, където се намира Ашби. Англичанинът е в компанията на един мъж и една жена. Според Сам мъжът е Питър Лайън. Той също влезе в храма. И двамата се нуждаят от помощ. Отначало реших, че ще оставя Сам да си се оправя, но… Просто не мога. Той със сигурност ще пострада. Ще вляза след него. Реших, че трябва да ви съобщя.“

— Трябва да отидем там! — напрегнато рече Малоун.

— Разстоянието е не повече от десетина километра, а трафикът е ужасен — поклати глава Стефани. — Информирах парижката полиция и те обещаха веднага да изпратят хора. В момента един хеликоптер се насочва насам, за да ни вземе. Може би вече е навън. Улицата е разчистена, за да може да кацне.

Тази жена мислеше за всичко.

— Не мога да изпратя там полицията с включени сирени — обясни тя. — Трябва да пипнем Лайън, защото това е единственият ни шанс. Наредих им да действат тихо.

Умно, помисли се Малоун. Но не и за хората в храма.

— Трябва да ги изпреварим — добави Стефани.

— Ами тогава да тръгваме.

Притиснал раната си с длан, Сам предпазливо се промъкваше към дъното на храма, където трябваше да има изход към площада. Беше успял да отвлече вниманието на Питър Лайън от Меган, но с цената на собствената си кръв. Надяваше се другите да задържат Лайън, докато дойде помощ.

Откривайки огън по терориста, Торвалдсен очевидно се беше опитал да му помогне да избяга. Но къде беше датчанинът? Сам се добра до последната от дългата редица колони, които крепяха свода. Пространството отвъд нея беше напълно открито. Притисна гръб в колоната и внимателно надникна по посока на нефа.