Стив Берри - Парижка вендета

— Всъщност няма да го направиш — добави той. — Искам само да го подмамиш насам, за да мога да го застрелям!

Жената се замисли, после кимна. Все пак той държеше пистолета.

— Добре, Лайън, връщам се! — извика тя.

Малоун започна да си пробива път между богомолците, заели близките пейки. Смяташе, че разполага с минута-две, тъй като Дългия нос явно беше планирал да се измъкне навън преди експлозията. Но това време беше почти „изядено“ от самарянката, която се беше опитала да му върне „забравената“ раница.

Той се добра до централната пътека и се насочи към олтара. Отвори уста да изкрещи предупреждение, но миг по-късно побърза да я затвори. Тревогата щеше да доведе до паника. Единственият му шанс беше да изхвърли бомбата.

Очите му се плъзнаха по множеството, но не пропускаха и архитектурата на храма. Близо до олтара той забеляза парапет на стълбище, което най-вероятно водеше до криптата. Всички стари църкви разполагат с крипти. Свещеникът забеляза раздвижването и прекъсна проповедта.

Малоун протегна ръце към раницата. Нямаше време да провери дали е прав, или греши. Грабна я с две ръце и механично установи, че е доста тежка. После се завъртя и я хвърли надолу по каменните стъпала. За миг успя да зърне открехнатата желязна врата на три метра под земята, зад която се процеждаше слаба светлина.

— Всички да легнат! — изкрещя той, обръщайки се с лице към дървените скамейки. — В църквата има бомба! Залегнете с лице към пода! Използвайте скамейките за прикритие!

Някои от богомолците светкавично изпълниха заповедта, други стояха прави и объркано го гледаха.

— Лягайте по очи и….

Бомбата експлодира.

Дочул гласа на Каролайн, Ашби изпусна дълбока въздишка на облекчение. Лайън бавно свали пистолета.

— Седни на този стол! — заповяда му той. — И да не си мръднал от него!

Ашби светкавично прецени, че не може да се добере до единствения изход от базиликата, и предпочете да изпълни заповедта.

— Хей, нима си въобразяваш, че тя наистина ще се върне? — подвикна гласът от тъмното.

Вместо да отговори, Лайън се обърна и тръгна към олтара.

Сам не можеше да повярва, че Меган нарочно подмамва Лайън към себе си. Какво стана с онова не мога , което беше изхлипала под дъжда? Очите му проследиха фигурата на Лайън, който крачеше по централната пътека между редовете празни скамейки с пистолет в ръка.

Ако всичките ми приятели скочат от моста, аз няма да скоча с тях, а ще се стремя да бъда отдолу, за да ги уловя, каза Норстръм.

Cам направи опит да осмисли тези думи.

— Истинските приятели са заедно дори когато падат — продължи Норстръм.

— А ние истински приятели ли сме?

— Разбира се.

— Тогава защо винаги повтаряш, че ще дойде време да си тръгна?

— Защото така ще стане. Но приятелите си остават приятели въпреки разстоянието, защото сърцата им са близо едно до друго. Не забравяй, Сам, че и най-добрия ти приятел някога е бил непознат за теб.

Преди два дни Меган Морисън беше непозната, но сега рискуваше живота си. За него? Или за Торвалдсен? Беше без значение.

Заедно щяха или да успеят, или да се провалят.

Реши да използва единственото оръжие, с което разполагаше. Същото, което беше използвала Каролайн Дод. Съблече мокрото си палто, грабна един от близките столове и го запрати по Питър Лайън.

Торвалдсен видя стола, който описа дъга над пътеката и полетя към Лайън. Кой още е тук? Меган беше в галерията над олтара, Дод трепереше от страх на метър от него, а Ашби бе близо до западния трансепт.

Лайън видя стола и светкавично се отмести встрани. Столът с трясък се стовари върху мраморния под. В следващия миг той изстреля един куршум по посока на епископския трон.

Сам напусна укритието си в мига, в който Лайън избегна летящия стол. Хукна наляво, между колоните и саркофазите, насочвайки се към мястото, където стоеше Ашби.

Тресна втори изстрел. Куршумът звънна в камъка на няколко сантиметра от дясното му рамо. Това означаваше, че е разкрит. Ново звучно пропукване. Този път куршумът рикошира малко пред него и нещо го парна в лявото рамо. Острата болка го накара да залитне и да се просне на пода. Претърколи се и направи опит да огледа щетите. Левият ръкав на ризата му беше разкъсан и бързо потъмняваше от кръв. Прониза го остра болка в главата. Повторният оглед показа, че не е ранен, а само одраскан. Но болката беше ужасна.

Сам притисна с длан лявото си рамо и бавно се изправи.