Шила Бьорлинд - Прилив

И списанията й се продаваха.

Пакетът й вече се бе смалил наполовина.

Арво Перт не можеше да се похвали с такъв успех. Той не продаваше нищо. Стоеше облегнат на стената, недалеч от нея. Не му беше ден и не искаше да е сам. Погледна Вера с крайчеца на окото си. Възхищаваше се на силата си. Знаеше достатъчно за черните й нощи, повечето хора от обкръжението й знаеха. Сега обаче тя изглеждаше като господарка на света. Бездомна. Ако не броим за дом древната сива каравана от 60-те.

Вера я броеше.

- Не съм бездомна.

Така каза на клиент, купил списание и поискал да надникне в света на отрепките. Социален воайор?

- Местя се.

Това беше отчасти вярно. Фигурираше в специалния списък на общината „Домът на първо място“ - политически проект, който да създаде впечатление, че подобряват положението на бездомниците. Провървеше ли й, през есента щяха да й дадат апартамент, така й бяха казали. За пробен период. Ако се държи добре, ще остане в него.

Вера възнамеряваше да се държи добре.

Всъщност винаги се държеше добре. Почти винаги. Имаше каравана и инвалидна пенсия в размер на пет хиляди крони. Преживяваше криво-ляво с нея, но тя покриваше само насъщното. За останалото се налагаше да рови в боклука.

И се справяше прилично.

- „Местоположение Стокхолм“!

Продаде още три списания.

- Тук ли ще стоиш наистина?

Въпросът бе зададен от Йеле, който се появи изневиделица с петте си екземпляра и се паркира току до нея.

- Да? Защо?

- Това е мястото на Бенсеман.

Всеки продавач си имаше свой пункт в града - пишеше го до името му на ламинирана табелка, провесена на врата. На табелката на Бенсеман пишеше: „Бенсеман/Търговски център, Сьодер“.

- Бенсеман няма да се весне скоро тук - каза Вера.

- Това е неговото място. Преотстъпиха ли ти го временно?

- Не. А на теб?

- Не.

- Какво тогава правиш тук?

Йеле не отговори. Вера пристъпи към него.

- Имаш ли нещо против да стоя тук?

- Добро място е.

- Да.

- Ще си го поделим ли? - попита Йеле.

Вера го погледна с бегла усмивка. Изражение, от което се отдалечаваше възможно най-бързо. Както сега. Впи очи в земята. Вера застана точно пред него, приведе се и се опита да улови погледа му отдолу. Лесно колкото да хванеш пъстърва с ръце. Непостижимо. Йеле се извърна. Вера се изкикоти дрезгаво, принуждавайки четири семейства с дечица да свърнат рязко с дизайнерските си колички.

- Йеле, Йеле! - засмя се тя.

Перт се отлепи от стената. Неприятности ли назряваха? Знаеше колко избухлива е Вера. Йеле беше по-смътен фактор. Говореха, че бил родом от далечен архипелаг. Рьодльога ли, що ли? Баща му ловял тюлени! Безпочвените слухове обаче край нямаха. А сега предполагаемият ловец на тюлени спореше с Вера пред търговския център.

Или каквото там правеха.

- Защо се карате?

- Не се караме - каза Вера. - С Йеле никога не се караме. Аз просто казвам как стоят нещата, а той се пули в земята. Нали, Йеле?

Обърна се към него, но той вече се бе отдалечил на петнайсетина метра. Нямаше да спори с нея за мястото на Бенсеман. Всъщност му беше все едно къде Вера си продава списанията. Да си решава сама!

Йеле беше на петдесет и шест и в действителност му беше все едно за всичко.

В късната лятна вечер Оливия пътуваше към Сьодер. Усилен ден. Лошо начало с вечната лепка Улф. После обаче откри случая с убийството. И неочаквано хоризонтът се разведри. По няколко причини. Лични и други.

Часовете, прекарани в Националната библиотека, бяха оставили своя отпечатък.

Странно как се развиват нещата, помисли си тя. Изобщо не отговаряха на плановете й. Мечтаеше за лятна ваканция след тежките месеци - в колежа от понеделник до петък, в събота и неделя на работа в кронобергския център за временно задържане на малолетни. Сега смяташе да го кара леко. Имаше малко спестявания, та да побездейства известно време. Евтин чартър в последната минута - така изглеждаше в общи линии идеята. А и почти цяла година не бе правила секс. И за това трябваше да се погрижи.

Но ето че се появи друго.

Дали все пак да не се откаже от проекта? Нали не е задължителен? В същия момент й се обади Лени.

- Да?

Лени беше най-добрата й приятелка от последната гимназиална година. Момиче, което се носеше по течението и отчаяно се опитваше да намери опора, за да не потъне. Както винаги, искаше да излязат в града, да види какво става, да не би да пропусне нещо. Сега се бе уговорила с още четири приятелки, та да не пропусне Якоб - мъжа, от когото се интересуваше в момента. Прочела във Фейсбук, че тази вечер ще бъде в „Странд“ на Хорнстул.