Шила Бьорлинд - Прилив

Вера го погали по сплъстената коса и погледна към Йеле, а Йеле погледна към опакованите списания.

И си тръгна.

Оливия мина през портала на колежа в Сьоренторп, свърна вдясно и паркира. Колата стърчеше малко сред разнородните тъмносиви седани, но това не я смути. Погледна към небето и се почуди дали да вдигне гюрука. Отказа се.

- Ами ако завали?

Оливия се обърна. Улф Молин. Неин връстник и в нейния курс. Със забележителен талант да се появява неусетно до нея. Сега се бе озовал зад колата й. Дали ще тръгне след мен, помисли си тя.

- Тогава ще вдигна гюрука.

- Посред лекцията?

Подобни безсмислени разговори й лазеха по нервите. Тя си взе чантата и се отдалечи. Улф я последва.

- Видя ли това?

Редом до нея, той й показа таблета си.

- Бездомникът, когото са пребили снощи.

Оливия погледна и видя как ритат окървавения Бенсеман.

- Публикувано е на същия сайт - уведоми я Улф.

- „Трашкик“?

- Да.

Вчера бяха обсъждали сайта в колежа. Всички бяха потресени. Преподавателят им обясни, че първият запис и уеб връзката се появили във 4chan.org - сайт, посещаван от милиони младежи. Не след дълго отстранили записа, но мнозина вече били видели връзката и тя се разпространила. Водела до сайта „Трашкик“.

- Не могат ли да го блокират?

- Вероятно го поддържа трудно откриваем сървър и полицията не успява да го затвори.

Преподавателят им беше казал и това.

Улф прибра таблета.

- Четвърти пореден запис... Гадна работа!

- Кое? Побоите или публикуването в интернет?

- Ами... и двете.

- Кое е по-лошо според теб?

Знаеше, че не бива да подхваща разговор, но до колежа оставаха двестатина метра, а Улф вървеше с нея. Освен това обичаше да подтиква хората да изричат гласно мислите си. Не разбираше защо точно. Вероятно за да ги държи на дистанция.

Атака.

- Мисля, че всичко е свързано - разсъди Улф. - Бият хората, за да пускат записите в Мрежата. Ако нямаше сайт, където да ги разпространяват, може би нямаше да ги бият.

Браво, каза си Оливия. Дълго изречение, логична аргументация. Ако не дебнеше толкова и мислеше повече, определено щеше да се вдигне с няколко деления в стандартната й скала. Все пак бе добре сложен, с половин глава по-висок от нея и с тъмнокафява чуплива коса.

- Какво ще правиш тази вечер? Да пийнем ли по бира?

Е, сега зае обичайното си място в рейтинга.

Аудиторията беше почти пълна. В курса на Оливия имаше двайсет и четирима студенти, разделени на четири основни групи. Улф не попадаше в нейната група. Оке Густафсон, курсовият им ръководител, стоеше пред черната дъска. Мъж, подминал петдесетте, с дълга полицейска кариера зад гърба си. Изключително популярен в колежа. Някои смятаха, че се престарава. Оливия мислеше, че е очарователен. Харесваха й веждите му гъсти и сякаш със свой характер. Сега той държеше папка в едната си ръка. Цяла купчина папки лежаха върху бюрото до него.

- Понеже след няколко дни ще се разделим, измислих нещо. Извън учебната програма е. Напълно доброволна задача за лятната ваканция. В папката съм описал стари неразкрити убийства, случили се в Швеция. Предлагам всеки да си избере едно и да анализира разследването. Да прецени какво би могло да се направи другояче със съвременните следователски методи - ДНК, географски анализ, електронно разузнаване и прочее. Малко упражнение как може да се тръгне по изстинали следи. Въпроси?

- Значи не е задължително?

Оливия погледна към Улф. Винаги питаше заради самото питане. Оке вече бе обяснил, че е по желание.

- Абсолютно доброволно е.

- Но вероятно ще повиши малко оценките ни?

Когато лекцията приключи, Оливия отиде до бюрото и взе папка. Оке кимна към нея.

- Баща ти работеше по един от случаите.

- Така ли?

- Да. Реших, че ще е интересно да го включа.

Оливия седна на пейка, отдалечена от сградата на колежа, до трима мъже. И тримата мълчаха - бяха направени от бронз. Единият беше Красивия Хари - известен мошеник от миналото.

Оливия не знаеше нищо за него.

Другите двама бяха Тумба-Тарзан и полицай Бьорк. Вторият държеше полицейска фуражка в скута си. Върху нея някой бе сложил празна бирена кутия.

Оливия отвори папката. През ваканцията не смяташе да се занимава с работа за колежа, а и задачата не бе задължителна. Но пък й предостави възможност да излезе навън, за да не слуша безсмислените брътвежи на Улф.

Сега обаче я обзе и любопитство.

Баща й бе разследвал един от случаите.

Прелисти бързо списъка. Резюметата бяха кратки - факти за методите, местата и датите, най-общо описание на разследването. Беше свикнала с полицейската терминология. През цялото й детство родителите й обсъждаха криминални случаи на кухненската маса. Майка й Мария бе адвокат, специалист по наказателно право.