Шила Бьорлинд - Прилив

Откри случая към края на списъка. Арне Рьонинг беше сред отговарящите за разследването. Главен инспектор в Националния криминален отдел. Татко...

Оливия вдигна глава и обходи с очи пейзажа. Колежът се намираше сред почти непокътната природа с обширни, добре поддържани морави и красиви гори чак до залива Едсвикен. Идилична сцена.

Тя обаче мислеше за Арне.

Обичаше дълбоко баща си и сега той бе мъртъв. Доживя едва до петдесет и девет. Спомените се върнаха. Спомените за предателството й, които й причиняваха страдание и ги усещаше почти като физическа болка.

Предаде него.

През тийнейджърските й години двамата бяха изключително близки, а после, когато той неочаквано се разболя, тя го изостави. Отиде в Барселона да учи испански, да работи, да живее... да се забавлява.

Просто избягах, помисли си Оливия. Макар да не го осъзнавах тогава. Скрих се, защото не можах да приема факта, че той е болен и не само болен, а може наистина да умре.

Той умря. И нея я нямаше. Криеше се в Барселона.

Помнеше как майка й се обади.

- Татко почина през нощта.

Оливия разтри очи и се замисли за майка си. За времето след смъртта на Арне, когато се върна от Барселона. Ужасни дни. Мария бе покрусена и затворена в скръбта си. И в тази скръб нямаше място за вината и мъката на Оливия. Стъпваха на пръсти една край друга, мълчаха, сякаш се страхуваха, че целият свят ще рухне, ако изразят гласно чувствата си.

В крайна сметка нещата се уталожиха, разбира се, но все още заобикаляха темата.

Меко казано.

Баща й все още й липсваше много.

- Избра ли си случай?

Беше Улф, материализирал се пред нея по своя уникален начин.

- Да.

- Кой?

Оливия погледна към папката.

- Случай от западното крайбрежие.

- Откога?

- Осемдесет и седма.

- Защо избра него?

- А ти намери ли нещо? Или няма да си направиш труда? Не е задължително, искам да кажа.

Улф се подсмихна и се настани на пейката.

- Ще ти преча ли, ако седна тук?

- Да.

Оливия умееше да е откровена. А и искаше да се съсредоточи върху случая, който току-що бе открила. Случаят, разследван от баща й.

Случаят се оказа доста зрелищен. Оке го бе представил толкова интересно, че на Оливия веднага й се прииска да разбере повече.

Качи се в колата и отиде в Националната библиотека. Влезе в читалнята в сутерена, където пазеха микрофилмите със стари вестници. Библиотекарката й показа как да намери каквото й е необходимо и кои четци да използва. Всичко бе педантично подредено. Всеки вестник от петдесетте нататък бе записан на микрофилм. Трябваше само да избере изданието и годината, да седне пред четеца и да го пусне.

Оливия започна с местен вестник - „Стрьомстад Тиднинг“. Намери датата и мястото на убийството в списъка. Включи търсачката и не след дълго заглавието се появи на екрана: „Зловещо убийство на островния бряг“. Статията бе написана от доста развълнуван журналист, но все пак съдържаше и достоверни факти за времето и мястото.

Случаят я погълна.

През следващите няколко часа прочете регионалните вестници „Бохусленинген“ и „Халандспостен“, после разшири обхвата. Прочете гьотеборгските и стокхолмските вечерни вестници. И големите национални ежедневници.

Водеше си записки.

Трескаво.

Основни факти и подробности.

Случаят наистина бе привлякъл вниманието на обществеността из цялата страна. По няколко причини. Убийството бе преднамерено жестоко, жертвата - млада бременна жена, а извършителите - неизвестни. Нямало никакви заподозрени. Не открили никакви мотиви. Не знаели дори името на жертвата.

Случаят останал неразрешена загадка.

Естеството на убийството разпали още повече интереса на Оливия. Случило се през лунна нощ в заливите Хаслевикарна на остров Нордкостер. Убили гола бременна жена по най-сатанински начин.

С прилива.

Същинска инквизиция, помисли си Оливия. Мъчително удавяне. Бавно, адско.

Защо?

Защо толкова зрелищно?

Въображението й се развихри. Имаше ли връзка с окултното? Поклонници на прилива? На луната? Убийството бе извършено късно вечерта. Като жертвоприношение? Ритуал? Секта? Да извадят плода ли са възнамерявали и да го поднесат на някое лунно божество?

Не, не бива да се отплесвам, помисли си тя.

Изключи четеца, облегна се назад и погледна към пълните страници на бележника миш-маш от факти, догадки, истини и предположения, правдоподобни и недотам правдоподобни хипотези на криминални репортери и следователи.