Джеймс Хърбърт - Луната

— В такъв случай трябва да направим всичко възможно децата на този остров да не се чувстват като наблюдатели от резервната скамейка — заключи Пол Себая, подкрепен от одобрителното кимане на Плато.

Чайлдс прикри раздразнението си, че не бяха разбрали думите му или най-малкото — че бяха го подценили.

Вигиерс промени темата на разговора:

— Наистина ли преподавате информатика в „Ла Роше“ и останалите два колежа, Джон?

Вместо от него, отговорът неочаквано дойде от Себая:

— Съвсем не. Мистър Чайлдс е специалист по компютърни технологии, Едуард, нещо като магьосник в областта на техниката, доколкото знам.

Чайлдс изгледа остро Себая и се запита откъде „знаеше“ той. От Ейми.

— О! — учуди се Вигиерс. — Любопитен съм да разбера какво тогава ви накара да преподавате? Това не е ли — как да се изразя най-точно — не е ли застой в професионалното ви развитие? Правилно ли се изразих? Моля за извинение, в случай че въпросът ми ви се стори нахален, но рязката промяна в начина на живот винаги предизвиква интерес. Ще се съгласите ли с мен? — Вигиерс се усмихна очаквателно и Чайлдс изведнъж стана предпазлив.

— Понякога човек открива, че практикуването на една на пръв поглед монотонна и скучна професия има и своите добри страни — отговори Чайлдс.

Вивиан Себая се зарадва на този отговор.

— Е, кой би устоял на спокойствието, което островът предлага, независимо от непрекъснатите усилия на финансистите да го разрушат? — Тя погледна многозначително към съпруга си.

Вратата откъм кухнята се отвори и Ейми и Хелън влязоха с десерта върху сребърни подноси.

— Още удоволствия! — възбудено реагира Джордж Дъксбъри. — Този път какво изкушение ще ни предложите, Вивиан?

— Можете да избирате — отговори му тя, когато десертите бяха оставени на масата. — Сладкишът с праскови и шоколад е приготвен от мен, а суфлето с крем от къпини и шоколад е специалитет на Ейми. Естествено бихте могли да опитате и двете, стига в стомасите ви да е останало повече място.

— Непременно ще намеря място! — увери я Дъксбъри.

— Моята инструкторка по диетично хранене щеше да побеснее от завист, ако можеше да ме види отнякъде в този момент. — Грейс вече подаваше своята чинийка. — От този с праскови и шоколад, моля.

Ейми седна, а Хелън се зае да сервира. Вигиерс, който седеше до нея на масата, се наведе напред и поверително каза:

— На всяка цена ще опитам суфлето. Изглежда много вкусно.

Тя се усмихна вътрешно. Едуард имаше нисък плътен глас, с който спокойно би могъл да рекламира ликьори по телевизията.

— О, майка ми е далеч по-изкусна кулинарка. Опасявам се, че съм само един аматьор.

— Убеден съм, че каквото и да подхванете, винаги го правите добре. Баща ви ми каза, че преподавате в „Ла Роше“.

— Да, по френски и английски език. Помагам също и в заниманията по устна реч и драматизация.

— Значи говорите свободно моя език? Името ви подсказва, че корените на рода ви са френски, нали? И ако ми бъде позволено да го кажа — определено имате излъчване, присъщо на жените от моята страна.

— Някога вашият Виктор Юго е написал, че тези острови са умалени макети на Франция, но били завладени от Англия. И тъй като в миналото сме били част от Датска Нормандия, много от нас притежават физически черти, близки до тези на французите. Местният диалект все още се използва от ограничен кръг от местните жители. Убедена съм, направило ви е впечатление, че сме съхранили много от древните названия на местности.

Грейс Дъксбъри бе дочула разговора им.

— Ние винаги сме били ценени като стратегически приоритет, мосю Вигиерс, и то не от една нация, покорявала някога островите.

— Иска ми се да вярвам, че не сме оставили лоши спомени след себе си — отвърна той, а в очите му припламнаха весели искрици.

— Лоши спомени? — засмя се Пол Себая. — Вие неведнъж сте се опитвали да ни завладеете, а вашите пирати непрекъснато са ни нападали в миналото. В по-нови времена дори Наполеон ни атакува, но боя се, че си отиде с разбит нос.

Вигиерс отпи от виното си, явно развеселен.

— Въпреки това винаги сме ценили своя френски произход — продължи Себая — и със задоволство мога да заявя, че нашите съдружници никога не са си тръгвали недоволни.

— Подразбирам, че не храните същите топли чувства към немците.

— О, това е съвсем различно — обади се пресипнало Плато. — Тяхната военна окупация е свързана с най-новата история, а останалите след тях крайбрежни укрепления из целия остров не ни дават да забравим. Но това не означава, че сега продължаваме да се мразим. Много ветерани от окупационните войски през войната сега се връщат на острова като туристи.