Джеймс Хърбърт - Луната

Трябваше да признае, че французинът бе привлекателен, а също така остроумен и забавен, но баща й отново грешеше, като преценяваше хората според външните им и вторично придобити характеристики. Тя знаеше, че Пол Себая бе внимателен мъж с щедро сърце, независимо че в деловите отношения проявяваше непреклонност и коравосърдечие. Тя си го обичаше така, както една дъщеря обича своя баща. За нещастие криворазбраното му бащинско самолюбие му диктуваше, че ако някога трябва да отстъпи дъщеря си на друг, то този мъж трябва да бъде едно по-младо копие на самия него. Но ходът с французина бе зле замислен. Баща й, както винаги, подценяваше другите и най-вече собствената си дъщеря.

Ейми потъна в спомена за обяда си с Джон през тази седмица. Това бе тяхната първа среща насаме в къщата му, след като двамата бяха осъзнали колко далече са стигнали взаимоотношенията им, колко дълбоко загрижени са един за друг. През онзи ден не бяха имали време за по-близък контакт, но всяко докосване, всяка прегръдка, всяка милувка бе наситена е нов смисъл, изпълнена с непозната нежност.

— Бих искала да донесете тези чинии, мис Ейми, когато свършите с подслушването от вратата. — Веселият глас на Хелън я изтръгна от мечтанието. Икономката се бе изправила, с едната ръка опряна на мивката, а с другата — на хълбока й.

— Не подслушвах, Хелън — усмихна се глупаво Ейми, занасяйки чиниите до стелажа за подсушаване. — Просто се бях замечтала. Бях се пренесла на друго място.

Виктор Плато се наведе над масата и погледна Чайлдс в очите. Прехвърлил шестдесетте, Плато все още бе добре сложен мъж със сурово изражение и огромни ръце, каквито имаха по-голяма част от коренните жители на острова.

Гласът му звучеше някак ядосано, а маниерите му бяха малко грубовати. Съпругата му Тили беше негова противоположност — говореше тихо, беше почти незабележима и във външността, и в поведението си много приличаше на Вивиан Себая.

— С радост научавам, че ще посветите допълнителна част от времето си на „Ла Роше“ — каза Плато.

— Само един следобед повече — отвърна Чайлдс. — Приех предложението тази седмица.

— Да, така ме осведоми мис Пипрели. Е, това е добра новина, но може би ще успеем да ви убедим да прекарвате още по-голяма част от времето си в колежа. Зная, че преподавате и в „Кингсли“, и в „Монфор“, но за нас е важно да увеличим броя на часовете по тази дисциплина, включена в годишната програма. Това не е изискване единствено от страна на родителите — информиран съм, че учениците са показали голям интерес към компютърните науки.

— За нещастие това не се отнася за всички — каза Чайлдс. — За децата, имам предвид. Мисля, че ще се самозалъгваме, ако приемем, че всяко хлапе притежава естествено заложена наклонност към електронноизчислителната техника.

Тили Плато изглеждаше учудена.

— Мислех, че отдавна живеем в ерата на „Звездни войни“, когато всички деца са като роботизирани гении в сравнение с по-възрастните поколения.

Чайлдс се усмихна.

— Сега сме едва в началото. А електронните игри не могат да се сравняват с практичното използване на компютрите, макар и те да са някакво начало. Компютрите функционират на базата на абсолютната логика, но не всяко дете притежава такава логика.

— Нито пък голяма част от нас, възрастните — сухо забеляза Виктор Плато.

— Това е нож с две остриета — продължи Чайлдс. — Развлекателната индустрия до този момент е създавала представата, че компютрите са едно развлечение и това е добре — така се създава интерес. Но големият отлив от тях настъпва, когато децата открият, че удоволствието от работата с компютрите идва след продължителни и упорити усилия.

— В такъв случай разрешението на проблема е обучението да започва още от най-ранна възраст, така че да се превърне в ежедневие за детето. — Това бе казано от Едуард Вигиерс, чийто акцент не обезформяше думите, а по-скоро им придаваше една особена убедителност.

— Да, имате право. Но вие говорите за една идеална ситуация, в която компютърът ще бъде обикновен домашен уред.

— Това прави още по-наложително училищата да въвеждат нашите деца в света на технологиите, докато умовете им са още податливи към нови знания. Не мислите ли така? — попита Плато.

— На теория — да — съгласи се Чайлдс. — Но трябва да разберете, че тази наука не се усвоява от всички деца. Лошото в случая е, че микротехнологиите ще се превърнат в начин на живот през следващите десетилетия и огромен брой хора и компании ще се почувстват като някакви археологически останки.