Робин Кук - Допустим риск

Взе една и погледна гръбчето. С бяло мастило върху черния фон бе написано на ръка „Буревестник“. Стана и любопитно какво ли има вътре и разлисти страниците. Отпърво младата жена си помисли, че това е личен дневник: всички написани на ръка бележки започваха с дата, след която идваше подробно описание на времето. После обаче видя, че това е не личен, а корабен дневник от периода между 1791 и 1802 година. Остави го и погледна гръбчетата на другите книги в купчината. Върху седем от тях стоеше същият надпис — „Буревестник“. Най-отдолу съгледа книга с изтъркано кожено гръбче, върху което не пишеше нищо. Взе тъкмо нея. Книгата изглеждаше много стара, точно както библията, която Ким бе намерила във винарската изба. Младата жена отгърна заглавната страница: това беше дневник на кораба „Устрем“. Ким започна да разлиства внимателно пожълтелите от времето страници, докато стигна 1692 година.

Първата бележка за тази година беше от 24 януари. „Времето е студено и ясно, с попътен западен вятър. Корабът пое заедно с отлива и се насочи към Ливърпул с товар от китова мас, дървен материал, кожи, поташ, сушена треска и скумрия, и храна за екипажа.“

Ким затаи дъх: беше съгледала познато име. От следващото изречение се разбираше, че с кораба пътува и знатна особа — неговият собственик, благородникът Роналд Стюарт. Младата жена зачете нетърпеливо нататък. Роналд бе тръгнал към Швеция, за да наглежда построяването на нов кораб — „Буревестник“, и да го получи.

Развълнувана, Ким затвори дневника и слезе до избата. Отвори кутията за библии, извади договора, на който се бе натъкнала при последното си идване тук, и погледна датата. Така си и знаеше! Елизабет беше сложила подписа си под договора за парцела, защото при сключването му Роналд е бил в открито море.

Почувства удовлетворение, колкото и дребна да беше свързаната с Елизабет загадка, която беше разбулила. Върна договора в кутията и тъкмо да добави и корабния дневник към малката си сбирка, когато изпод задната корица изпаднаха три плика, прихванати с червена панделка.

Ким вдигна с разтреперани длани тъничката връзка — бе видяла, че най-горното писмо е до Роналд Стюард. След като развърза панделката, установи, че всъщност и трите плика са за него. До немай къде развълнувана, тя ги отвори и извади листовете — три писма с дати 23 октомври, 29 октомври и 11 ноември 1692 година. Първото беше от Самюъл Суол:

Бостън Драги ми друже, разбирам, че си смутен духом, макар и да се надявам с Божия помощ наскорошната ти венчавка да разсее безпокойството. Разбирам също така и че ти се иска да държиш в тайна злочестата връзка на покойната ти съпруга с Повелителя на мрака, но от все сърце те съветвам да се въздържиш — и да не пращаш на губернатора иск за връщане на иззето имущество във връзка с окончателното доказателство, използвано при осъждането за ужасно вещерство на гореспоменатата ти съпруга. С тази цел бих ти препоръчал да се обърнеш към преподобния Котън Мадър, в чиято изба зърна пъклените деяния на жена си. До моето знание стигна, че в отговор на молбата на преподобния Мадър тъкмо на него официално е поверено да съхранява постоянно доказателството.

Ето! Отново се споменаваше загадъчното доказателство, без то да бъде описано! Ким побърза да разгъне второто писмо. То беше от Котън Мадър.

29. Х., събота Бостън

Драги господине, наскоро получих писмото Ви, в което споменавате, че сме колеги от Харвардския колеж, което ми вдъхва надеждата, че изпитвате към достопочтената институция обич и загриженост, така щото да приемете благоприятно решението, което взехме ние с уважаемия ми баща и с което определяме подобаващото място за деянието на Елизабет. Помните, когато през юли се срещнахме в моя дом, се тревожех и притеснявах да не би добрите люде в Салем да изпаднат в безпокойство до степен да се вдигнат и разбунтуват срещу присъствието на дявола, така ясно проличало в постъпките и пъклените слова на Елизабет. Голяма беда е, че най-искрените ми притеснения не излязоха безпочвени и въпреки отправяните от мен предупреждения, с които призовавах към изключителна бдителност при използването на пъклените доказателства, понеже Повелителят на лъжите понякога лукаво приема привидността на невинен човек, доброто име на невинни хора може да бъде опетнено въпреки прилежанието и усърдието на достопочтените ни съдии, прочути със своята справедливост, мъдрост и доброта. Напълно разбирам похвалното Ви желание да предпазите семейството си от по-нататъшни унижения, ала съм убеден, че доказателството срещу Елизабет трябва да бъде съхранено в името на бъдните поколения във вековечната им борба със силите на злото — като съвършен пример за вида доказателство, необходимо, та безпристрастно да се разграничи злодеянието от същинския заговор с дявола. Във връзка с това дълго съм разговарял със своя баща — преподобния Инкрийс Мадър, понастоящем ректор на Харвардския колеж. Двамата с него единодушно решихме, че доказателството трябва да се съхранява в колежа за назидание и напътствие на идните поколения, чиято бдителност е тъй необходима за осуетяване деянията на дявола в Божията Нова земя. Бог да ни пази.