Робин Кук - Допустим риск

— Тези писма не ти ли подсказват поне малко какво представлява доказателството? — не се стърпя да попита Ким. — Аз за какво ли не си мислих: книга, кукла, ритуал, отвара някаква — но само гадая. Какво може да е предизвикало дебати, а в същото време да е било нещо толкова безспорно убедително, пък на всичкото отгоре и никой дума не обелва нито как изглежда, нито що за „деяние“ е…

— Нямам представа — поклати глава той. — Но ти влизам в положението, когато казваш, че си объркана. Наистина е странно, че всички говорят непрекъснато за доказателство, без изобщо да го описват.

— Я чакай! — възкликна най-неочаквано Ким. — Хрумна ми нещо. Не се бях сетила досега. Защо Роналд е държал толкова много да го прибере? Това не ни ли подсказва нещо?

Едуард сви рамене.

— Мен, ако питаш, просто е искал да спести на роднините си още унижения — отвърна той. — Ако някой е бил нарочен за вещер или вещица, е страдало цялото семейство.

— Ами ако доказателството е изобличавало и Роналд? — предположи Ким. — Дали и той не е имал пръст в това, че Елизабет е била изправена пред съд и обявена за вещица? Ако наистина е така, той вероятно е искал да прибере доказателството, за да го унищожи.

— О, поспри се моля те, май се поувлече! — прекъсна я Едуард и отстъпи крачка назад, сякаш тя представляваше заплаха. — В главата ти се въртят само заговори и съзаклятия.

— Роналд се е оженил за сестрата на Елизабет само два и половина месеца след смъртта и — напомни разгорещено младата жена.

— Струва ми се, че забравяш нещо — каза той. — От изследването, което направих на тленните останки на Елизабет, се вижда, че тя редовно е била тровена от новооткритата гъбична плесен. Вероятно е получавала често пристъпи с халюцинации, а това няма нищо общо с Роналд. Всъщност, ако и мъжът и се е хранел с това зърно, би трябвало и той да е получавал пристъпи. Продължавам да смятам, че свързаното с Елизабет доказателство е създадено под въздействието на халюциногенната гъбичка. Както вече казахме, това може да е книга, изображение, кукла, всичко, свързано с окултното.

— Май си прав — съгласи се Ким. Взе писмата и ги прибра в кутията за библии. Сетне погледна дългия коридор на винарската изба, задръстен с писалища и шкафове. — Е, да запретвам ръкави! Длъжна съм да продължа да търся — дано намеря по-ясна следа към проклетото доказателство.

— Аз приключих със срещите — рече Едуард. — Всичко с новата лаборатория върви по вода. Трябва да те поздравя за избора на строителен предприемач. Още днес започва с прокопаването на канализацията. Притеснявал се само да не се натъкне на още гробове! Доста се е стреснал от гроба на Елизабет. Инак е голям образ!

— Смяташ ли да се връщаш в Бостън? — поинтересува се Ким.

— Да. Имам да разговарям с доста хора — не след дълго „Омни“ вече ще работи с пълна пара. Но нямам нищо против да взема влака, както последния път. А ти, ако искаш, остани да поработиш с архива.

— Добре, щом не възразяваш — отвърна младата жена: ако не друго, то поне бе насърчена от писмата, които беше открила.

Август започна горещ, влажен, обгърнат с мараня. През целия юли почти не бе валяло, сушата продължи и през следващия месец, докато тревата в парка пред жилището на Ким накрая пожълтя и се спаружи.

Затова пък август донесе за Ким известно облекчение в службата. Кинард беше заминал за болницата в Салем, където щеше да дежури два месеца, и младата жена не се притесняваше, че ще го среща всеки ден в отделението. Вече бе предупредила, че възнамерява да отсъства целия септември: щеше да вземе отпуска, останал и от предишни години, а също да поиска малко неплатен отпуск. Шефовете и определено не се зарадваха на идеята, но тя все пак се добра до разрешението им и можеше да се успокои. В началото на месеца Ким се оказа по-свободна, понеже Едуард не се свърташе на едно място: обикаляше из страната, за да набира тайно екипа за фармацевтична компания „Омни“. Е, не можеше да се оплаче, че не се сеща за нея. Макар да беше непрекъснато под пара, той и се обаждаше всяка вечер към десет, тъкмо преди Ким да си легне. Пък и цветята, които продължаваше да и изпраща — макар и в по-скромни количества: по една роза, което според Ким беше по-уместно — бяха сигурен белег, че не я е забравил и мисли за нея.

И тя не си губеше времето тези дни. Вечер заспиваше над дебелите томове за съдебните процеси срещу салемските вещици и епохата на пуританите. Налагаше си и всеки ден да отскача до имението. Ремонтът напредваше с невероятно темпо. Майсторете в лабораторията бяха повече, отколкото в къщата. Въпреки това те не пренебрегваха работата и там — вече боядисваха стените.