Робин Кук - Допустим риск

Посетителката кимна. Сподели, че според нея е вероятно да става въпрос за книга или нещо написано, макар и да призна, че би могло да е всичко, свързвано по онова време с вещерството и окултното.

— Може да е и кукла — намеси се отново Мери.

— И аз си помислих за кукла — съгласи се Ким. Двете библиотекарки обсъдиха набързо как най-добре да се възползват от огромното богатство на библиотеката. После Мери седна пред компютъра и набра името ЕЛИЗАБЕТ СТЮАРТ. Единственото движение в помещението беше мигането на курсора върху екрана на монитора, докато компютърът търсеше в огромната база данни. После екранът се озари от множество списъци и Ким се окуражи. Но надеждата и бързо угасна. Всички изброени жени с името Елизабет Стюарт бяха живели през XIX или XX век и нямаха никаква връзка с Ким.

После Мери написа РОБЪРТ СТЮАРТ, резултатът обаче беше същият — в паметта нямаше статии, свързани със XVII век. След това библиотекарката опита да засече информацията в статиите за ИНКРИЙС МАДЪР, които нямаха чет — ала и в тях никъде не се споменаваше рода Стюарт.

— Не съм изненадана — поклати глава Ким. — Когато дойдох тук, не се надявах особено. Дано не съм ви притеснила.

— Тъкмо обратното — увери я Катрин. — Радвам се, че ни показахте писмото. Стига да не възразявате, няма да е зле да го преснимаме за архива.

— На драго сърце ще ви го предоставя. Щом приключа със своя малък кръстоносен поход, готова съм да даря писмото на библиотеката.

— Много щедро от ваша страна! — възкликна Мери.

— Аз съм архиварката, проявяваща най-голям интерес към Инкрийс Мадър, и с удоволствие ще прегледам богатия университетски архив — току-виж съм открила името Елизабет Стюарт — обеща Катрин. — Каквото и да представлява предметът, би трябвало все някъде да се говори за него — в писмото си Мадър потвърждава, че той е предаден на „Харвард“. По време на съдебните процеси срещу салемските вещици се е разгорял ожесточен спор трябва ли да се зачитат показанията, в които се говори за духове, и ние разполагаме с много материали за това. Имам чувството, че в писмото Мадър косвено говори за тях. Тоест, още съществува надежда да открием нещичко.

— Ще ви бъда много признателна — рече Ким. Даде им и служебния, и домашния си телефон. Библиотекарките се спогледаха. Първа заговори Мери.

— Не искам да ме помислите за черногледа — подхвана тя, — но трябва да ви предупредя, че е почти изключено да намерим самото доказателство каквото и да е било то. На 24 януари 1764 година „Харвард“ е бил сполетян от голямо бедствие. По онова време заради епидемията от едра шарка в Бостън Върховният съд е заседавал в старата сграда на университета. За беда една студена заснежена вечер някой оставил в камината на библиотеката горящ огън, от който избухнал страшен пожар, изпепелил до основи постройката, включително портретите на всички ректори и спомоществователи, а също почти цялата библиотека; тогава е съдържала около пет хиляди тома. Знам много подробности за трагедията, защото това е най-тежкото бедствие в историята на университетската библиотека. Тя е изгубила не само книги — имало е и богата сбирка от препарирани животни и птици и най-странното, колекция, описвана като „хранилище на редки и куриозни предмети“.

— Сигурно там е имало и вещи, свързвани с окултното — отбеляза Ким.

— Безспорно — съгласи се Мери. — Има голяма вероятност онова, което търсите, да е било част от тази тайнствена сбирка. Но няма как да разберем. Картотеката на колекцията също е унищожена от пожара.

— Въпреки всичко, това не означава, че няма да намеря някъде препратка към въпросното доказателство — успокои ги Катрин. — Ще направя всичко по силите си.

Докато слизаше по стълбището пред входа, Ким си напомни, че не е очаквала посещението и да се увенчае с успех и затова не бива да увесва нос. При всички положения никой не и се беше изсмял в лицето, обратното, библиотекарките бяха проявили неприкрит искрен интерес към писмото. Младата жена беше сигурна, че те ще изпълнят обещанието си и ще продължат да търсят нещо, свързано с доказателството.

Върна се с метрото на Чарлс Стрийт и взе колата от гаража на болницата. Бе смятала да отскочи до вкъщи, за да се преоблече, ала заради пътуването до „Харвард“ се беше забавила повече от предвиденото, затова подкара към летището, за да прибере Едуард, който се връщаше от Западното крайбрежие. Той пристигна навреме и тъй като носеше само ръчен багаж, двамата веднага се насочиха към паркинга.