Робин Кук - Допустим риск

По-късно, докато седеше на канапето, Ким попита Едуард дали помни един свой студент — Кинард Монихан, който преди пет-шест години се е занимавал с научна работа в лабораторията му.

— Кинард Монихан — повтори Едуард, после затвори очи и се съсредоточи. — През мен минават много студенти. Всъщност да, помня го. Ако не ме лъже паметта, стана хирург.

— Да, за него ти говоря — потвърди Ким. — Нещо друго помниш ли?

— Бях разочарован, когато разбрах, че се е отказал от научната работа — отвърна Едуард. — Беше умно момче. Очаквах да се посвети на науката. Защо питаш?

— Ходех с него две-три години — рече Ким.

Тъкмо да му спомене за срещата в имението, когато Едуард я прекъсна.

— Значи сте били любовници? — попита я той.

— Може и така да се каже — отговори плахо тя.

Не беше нужно да е голям психолог, за да усети, че Едуард е разстроен. Промениха се и поведението му, и начинът му на говорене. Наложи се половин час да го успокоява и убеждава, че е скъсала с Кинард. Дори се извини, задето е споменала за него.

За да смени темата, попита Едуард дали е започнал да си търси ново жилище.

— Все се каня, но съм толкова затрупан с работа, че някак си не ми е до това.

— Ехей, няма да забележиш кога ще се изтърколи лятото! После ще нощуваш под звездите…

Вече ставаше късно, а нито Ким, нито Едуард отваряха дума за това къде ще нощува тя. Така решиха въпроса. Ким остана.

Докато лежаха един до друг в кревата, младата жена се сети как е подметнала на Кинард, че Едуард ще отиде да живее с нея в Салем. Беше го казала, колкото да се заяде, сега обаче идеята и се стори по-реална и примамлива. Връзката и с Едуард вървеше повече от добре. Освен това старата къща беше голяма — щеше да има място и за двамата. Пък и мястото беше отдалечено. Ким сигурно щеше да се чувства самотна там.

Ким се отърси постепенно от унеса. Още преди да е отворила очи, чу гласа на Едуард. Първо реши, че сънува, после обаче напълно се разсъни и си даде сметка, че звукът идва от съседната стая. Разтърка клепачи. Мястото в леглото до нея наистина беше празно. Часовникът показваше шест без петнайсет сутринта.

Седна в леглото, облегна се на възглавницата с разтуптяно сърце, притеснена да не се е случило нещо, и се опита да чуе какво казва Едуард, ала не успя. Долови само, че е развълнуван. След няколко минути той се върна при нея. Беше по хавлии. Тръгна на пръсти към банята, но Ким го повика. Едуард смени посоката и приседна на крайчеца на леглото.

— Имам страхотни новини — прошепна той със светнал поглед.

— Будна съм, не е нужно да шептиш — рече му Ким поуспокоена. — Какво е станало?

— Току-що говорих с Елинор — поясни Едуард.

— В шест без петнайсет сутринта? — изненада се младата жена. — Коя, по дяволите, е тази Елинор?

— Моя асистентка на следдипломна квалификация — отвърна той. — Сега е дясната ми ръка в лабораторията.

— Струва ми се ужасно рано за служебни разговори — смути се Ким, неволно сетила се за Грейс Трейтър — „дясната ръка“ на баща и.

— Работила е цяла нощ — допълни Едуард. — Снощи Кевин ни прати още склеротии от новите гъбички. Елинор остана да подготви проба и да я пусне през маса-спектрометъра. Както личи, алкалоидите не са същите, както при Claviceps purpurea. Всъщност, доколкото разбрах, имаме цели три нови алкалоида!

— Радвам се за теб — предпазливо се отзова Ким. Бе твърде рано да казва нещо повече.

— Най-вълнуващото е, че знам — поне един от тях е психо-активен — допълни Едуард. — А би могло такива да са и трите! — възкликна и потри ръце, сякаш се готвеше на мига да се впусне в работа. — Нямаш представа колко важно би могло да бъде това — продължи ученият. — Току виж сме разработили ново лекарство, не, цяло семейство нови лекарства! Дори и да се окаже, че не стават за лечение, пак ще бъдат много ценни за изследователите.

— Браво на теб! — каза Ким.

Разтърка очи — искаше и се да отиде в банята и да си измие зъбите.

— Удивително е колко често щастливата случайност играе роля в разработването на лекарства — продължи възторжено Едуард. — Представяш ли си — да открия лекарство покрай лова на вещици в Салем! Още по-добре, отколкото начина, по който е разработено лекарството прозак.

— И то ли е открито случайно? — поинтересува се младата жена.

— Може и така да се каже — потвърди Едуард. — Ученият с най-голяма заслуга си играел с антихистамините и провеждал с тях опити, за да установи въздействието на един невротрансмитер — норпинефрина.