Робин Кук - Допустим риск

— И какво от това? — учуди се Едуард.

— Не ти ли се струва малко гадно?

— Не, ни най-малко — отвърна той. — В ония години животът никак не е бил лек, не забравяй. Роналд е трябвало да отгледа децата. Пък и не е било толкова необичайно да се женят за роднини на покойния съпруг.

— Не съм толкова сигурна — възрази Ким. — Мъчат ме много въпроси.

Сервитьорката дойде при тях и прекъсвайки разговора, им съобщи, че масата е готова. Ким беше приятно изненадана — не очакваше, че ще вечерят в „Харвест“. Беше гладна като вълк.

Последваха келнерката, която ги изведе на терасата и ги настани под дърветата, отрупани с бели лампички. Вече се беше захладило след непоносимата жега през деня. Нямаше вятър, пламъкът на свещта върху масата не трепкаше.

Докато чакаха да им поднесат, Ким показа на Едуард копието, което беше направила от иска на Роналд.

— Май се справяш отлично с ролята на детектив? — засмя се Едуард.

— Не се шегувай, баща ми тази сутрин подметна, че Елизабет вероятно наистина се е занимавала с окултизъм.

— И аз ти го казах — напомни и Едуард. — Значи според теб въпросното окончателно доказателство е свързано с окултизма, така ли?

— Мисля, че е безспорно.

— Да, и на мен така ми се струва — съгласи се младата жена. — Но имаш ли някакво по-конкретно предположение?

— Едва ли мога да съм полезен, не разбирам много от вещици и магии.

— Дали пък не става дума за книга? — опита се да налучка Ким. — За нещо, което Елизабет е написала?

— Звучи правдоподобно — съгласи се мъжът. — Не е изключено и да е нарисувала нещо. Някакъв образ.

— Или пък да е направила кукла? — предположи младата жена.

— На прав път си — насърчи я Едуард, после известно време мълча. — Сетих се какво би могло да бъде!

— Какво? — попита нетърпеливо Ким.

— Метлата и! — прихна той.

— Престани, де! — тросна се Ким, макар че също се усмихна. — Говоря ти сериозно.

Едуард се извини и се зае да и обясни откъде идвало преданието за метлата — от средновековието, когато мажели пръчки с отвара, съдържаща вещества, които причиняват халюцинации. В сатанинските обреди ги използвали за предизвикването на психеделични усещания, получавани ако пръчката се допре до лигавицата.

— Стига толкова, наслушах се — прекъсна го Ким. — Получих представа.

Донесоха им храната. И двамата замълчаха, докато келнерката им сервираше. Щом тя се отдалечи, пръв заговори Едуард.

— Лошото е, че това доказателство може да бъде всякакво и ти няма как да разбереш какво точно е било, докато не откриеш негово описание. Защо не погледнеш в архива на съда?

— И на мен ми хрумна същото — поясни Ким. — Но ми казаха, че не са се запазили никакви стенограми на онзи състав на Върховния съд.

— Лоша работа! — възкликна Едуард. — Значи това те връща към отчайващата купчина документи в замъка.

— Да — потвърди Ким без особен ентусиазъм. — А няма никаква гаранция, че и там ще намеря нещо.

Докато вечеряха, разговорът се прехвърли към по-делнични неща. Чак след десерта Едуард отново се върна към гроба на Елизабет.

— В какво състояние е трупът, запазил ли се е? — поинтересува се той.

— Не съм го виждала — отговори Ким — беше стъписана от този въпрос. — Ковчегът не беше отворен. Багерът просто с ударил края му и го е одраскал леко.

— Дали да не го отворим? — предложи Едуард. — Няма да е зле да взема проба, ако изобщо може да се вземе. Намерим ли остатъци от алкалоида, произвеждан от този нов вид гъбички, ще имаме неоспоримо доказателство, че дяволът в Салем всъщност е бил някаква си гъбичка плесен.

— Бива ли да предлагаш такова нещо! — възмути се Ким. — Последното, което искам, е да тревожа тленните останки на Елизабет.

— Пак се оставяш да те завладее суеверието — укори я Едуард. — Все едно да се обявиш срещу аутопсиите.

— Различно е — възрази младата жена. — Елизабет вече е погребана.

— Непрекъснато ексхумират покойници — напомни и ученият.

— Сигурно — съгласи се от немай-къде Ким.

— Дали утре да не дойда дотам с теб? Ще надзърнем заедно в ковчега.

— Трябва да си издействаш разрешение, за да ексхумираш трупа — напомни му младата жена.

— Багерът вече е свършил почти цялата работа. Нека утре погледнем, пък тогава ще му мислим.

След като излязоха от ресторанта, настъпи неловко мълчание. Едуард покани Ким в жилището си, но тя се колебаеше — неприятният финал на разговора я върна към притесненията от сутринта. Накрая решиха въпроса с компромис: разбраха се да отидат у Едуард и там да видят какво ще правят.