Робин Кук - Допустим риск

Ким потрепери. Сякаш сънуваше кошмар — два диви звяра се душеха възбудено, за да се уверят, че те са хищниците, а не жертвата.

Ким отстъпи назад и издебнала сгоден момент, се втурна към трапезарията. Внезапното движение извади от транса Едуард и Елинор и те се спуснаха по петите на Ким, сякаш подчинени на някакъв първичен кръвожаден рефлекс.

Докато се носеше през трапезарията, младата жена отместваше столовете около масата и ги отмяташе назад с надеждата да забави преследвачите. И въпреки че не хранеше особени надежди, успя. Объркани от преградите пред себе си, Елинор и Едуард започнаха да се препъват и блъскат в тях. Изтъркулиха се на пода с нечовешки крясъци. Тази малка хитрост обаче не ги възпря за дълго.

Когато влизаше в кухнята, Ким хвърли поглед назад и видя, че двамата вече са се изправили и без изобщо да обръщат внимание на раните си, продължават след нея.

Още щом се озова в крилото за прислугата, тя нададе вик за помощ, но продължи да тича. Стигна при стълбището и все така с писъци се понесе към втория етаж. Без всякакво колебание нахълта като фурия в стаята на Франсоа. Той спеше на запалена лампа.

Ким се завтече към него и го повика по име. Разтърси го трескаво, но той не се събуди. Ким изкрещя и отново го разтресе, ала в този миг застина като попарена — дори в паниката си спомни колко трудно и е било да изтръгне от унеса и Едуард.

Отстъпи крачка назад. Франсоа отвори бавно очи. Точно както у Едуард, лицето му се преобрази за броени секунди. Присви очи и оголи зъби. От устата му излезе нечовешко ръмжене. В миг се беше превърнал в побеснял разлютен звяр.

Ким се завъртя като пумпал, готова да изхвърчи през вратата, но тя беше препречена от Едуард и Елинор. Без изобщо да се двоуми, младата жена се стрелна към втората врата в спалнята на Франсоа, която водеше към всекидневната, и оттам изтича в коридора. Върна се на стълбището и се качи на горния етаж — и там имаше стая, в която се бе настанил един от учените.

Спря на прага и още преди да е свалила ръка от дръжката на бравата. Курт и Дейвид се бяха проснали на пода — бяха само по долни дрехи и целите бяха в кал. От главите им се стичаше вода, явно и двамата бяха излизали навън. И по техните лица бе размазана кръв.

Ким затръшна вратата. Сърцето и блъскаше в гърлото, не и стигаше въздух. Чу, че другите се задават по стълбището. Обърна се и отвори вратата за централната част на замъка. Поне знаеше пътя.

Хукна презглава към стаите, отредени навремето за господарите. Те, както и балната зала, бяха озарени от мъждива светлина, затова Ким профуча покрай струпаните мебели, без да се блъсне в тях. Хласна с все сила вратата на крилото за гости, но тя не се отвори. Доста дълго въртя дръжката, докато накрая успя да се пребори с нея. Коридорът тънеше в мрак. Младата жена обаче знаеше, че тук няма мебели, затова хукна напосоки.

Налетя право върху някаква тежка ръбеста масичка, каквато не помнеше да има тук, усети остра болка в стомаха и изгуби равновесие. Свлече се с трясък на пода. За миг остана неподвижна — дали не се бе наранила тежко? Стомахът я присвиваше, дясното и коляно бе изтръпнало и пулсираше болезнено. Почувства, че по ръката и се стича нещо лепкаво — сигурно кръв.

Прокара изучаващо длан наоколо и разбра в какво се е ударила: в тезгяха с инструменти на водопроводчиците.

Ким изруга, стиснала зъби от болка. Ослуша се напрегнато. Чу как далече, чак в крилото за прислугата, с трясък се отварят и затварят врати. Това и подсказа, че съществата — в това им състояние не можеше да ги нарича хора, — я търсят напосоки. Не бяха тръгнали по единствения логичен път, от което се виждаше, че следват не разума, а инстинктите си.

Младата жена се изправи с пъшкане. В коляното я прониза остра болка. Ким го докосна и видя, че е започнало да отича.

Очите и вече бяха свикнали с тъмнината и тя успя да заобиколи тезгяха. Съгледа дълга тръба и я грабна, за да се брани с нея, после обаче я хвърли — беше пластмасова и едва ли щеше да и помогне особено. Вдигна един чук, но след малко размисли и го замени с газовата горелка и запалката към нея. Ако съществата, които я преследваха, се подчиняваха само на животинския си инстинкт, значи щяха да се уплашат и от огън.

Стиснала горелката, Ким закуцука към стълбището в крилото за гости. Надвеси се над парапета и надзърна. Лампите в коридорите на долния етаж светеха. Младата жена отново се ослуша. Звуците, които долови, явно долитаха откъм другия край на замъка.