Робин Кук - Допустим риск

Младата жена не се помръдна. Гледаше със свито сърце Едуард. Той се държеше така, сякаш всеки момент щеше да изтърве нервите си, точно както онзи път в жилището му в Кеймбридж, когато бе запокитил чашата с вино в камината. Хрумна и, че в лабораторията очевидно се е случило нещо много важно, отприщило сериозни разногласия. Каквото и да беше станало, всички, особено Едуард, бяха на косъм от избухването.

Отпърво на Ким и домъчня за него — знаеше колко изтощен е от работа. После обаче се усети — пак се оставяше във властта на старите навици и мислене. А беше длъжна да се вслуша в посланието на Елизабет. Поне веднъж в живота трябваше да се съобразява със своите потребности и интереси.

В същото време обаче не се заблуждаваше: нямаше никакъв смисъл да предизвиква излишно Едуард. От поведението му в момента бе повече от ясно, че той не е в настроение да обсъжда отношенията им.

— Извинявай, че те прекъснах — рече Ким, след като видя, че Едуард си е възвърнал отчасти самообладанието. — Очевидно сега не ти е удобно. Ще бъда в къщата. Настоявам да поговорим, ела, когато можеш. — Сетне тръгна към изхода. И беше направила само няколко крачки, когато спря и се обърна. — Научих нещо, което трябва да знаеш… да знаете всички — поправи се тя. — Имам сериозни причини да смятам, че лекарството „Ултра“ е тератогенно.

— Ще го пробваме на бременни мишки и плъхове — сопна се ученият. — Сега обаче трябва да решим нещо по важно.

Ким забеляза драскотина отляво на главата му. Видя и раните по ръцете му — бяха същите, както по ръцете и на Курт. Дръпна се инстинктивно.

— Наранил си се — каза и се пресегна да огледа раната на главата му.

— Няма ми нищо! — отсече Едуард и блъсна грубо ръката и. Обърна и гръб, върна стола на мястото му и след като седна, продължи да работи на компютъра.

Ким излезе от лабораторията, сломена от посещението — вече не бе в състояние да предскаже в какво настроение ще е Едуард и как ще се държи. Забеляза, че навън съвсем е притъмняло. Беше много задушно. Листата на дърветата бяха увиснали безжизнено. По небето сегиз-тогиз се стрелкаха птици, които търсеха къде да се скрият от задаващата се буря.

Младата жена забърза към автомобила. Погледна към тежките надвиснали облаци — високо в небето проблясваха къси, прилични на паяжина светкавици. Макар разстоянието до къщата да не бе голямо, наложи се да запали фаровете.

Първото, което направи, щом се прибра, бе да отиде в хола. Застана пред портрета на Елизабет и се взря в жената с ново състрадание, възхищение и благодарност. Съзерцава няколко минути волевото и женствено лице с яркозелени очи и усети, че се е поуспокоила. Образът и вдъхваше сили и въпреки отстъплението в лабораторията Ким знаеше, че няма връщане назад. Щеше да изчака Едуард и на всяка цена щеше да разговаря с него.

Откъсна очи от картината и тръгна из къщата. Тук беше уютно и романтично и за своя голяма изненада Ким се запита как ли би се чувствала, ако живееше в къщата не с Едуард, а с Кинард.

Застанала насред трапезарията, служила по времето на Елизабет за кухня, си помисли с тъга колко рядко са използвали масата тук и съжали, че се е оставила Едуард да я въвлече в този кръстоносен поход, подчинен на разработването на лекарството.

Обхвана я гняв и за пръв път си призна, че е отвратена от алчността на Едуард, от това, в което се бе превърнал, откак вземаше „Ултра“. Новото му самочувствие и добро настроение, породени от някакво си лекарство, бяха само една опасна измама.

След като най-сетне набра смелост да прогледне за истинските си чувства към Едуард, Ким отново се сети за Кинард. Сега вече осъзнаваше, че и тя носи голяма вина за недоразуменията помежду им. Укори се, задето от страх Кинард да не я изостави е допуснала да тълкува превратно хлапашките му увлечения.

Въздъхна. Беше изтощена и физически, и душевно. Но в същото време и беше леко на сърцето. За пръв път от няколко месеца не усещаше глождеща смътна тревога. Знаеше, че в живота и цари пълна бъркотия, но бе решена да го промени и беше наясно откъде да започне.

Влезе в банята и остана дълго под душа, без да мисли за нищо — удоволствие, което не помнеше да си е позволявала скоро. После навлече широк анцуг, приготви си вечеря и все така бавно и спокойно, с удоволствие се нахрани. Като привърши, застана на прозореца в хола и погледна към лабораторията. Запита се какво ли си мисли Едуард и кога ще го види.

Премести поглед и се взря в тъмните очертания на дърветата. Изобщо не помръдваха, сякаш бяха под стъкло — още нямаше никакъв вятър. Бурята, която беше на път да се разрази преди час, явно се бе изместила на запад. Само миг по-късно обаче младата жена видя ослепителна светкавица — тя се заби в земята и беше последвана от далечния тътен на гръмотевица.