Робин Кук - Допустим риск

— Забравила съм, наистина.

— Докато бях дежурен в местната болница, посетих почти всички забележителности в Салем — обясни Кинард. — Мама ми дойде на гости за кратко и ги обиколихме заедно.

— Защо не си поканил блондинката от спешното отделение? — попита Ким още преди да се е усетила какво говори.

Кинард обаче безгрижно се ухили:

— Нямаше как да я поканя. Налегна я носталгия по дома и тя се прибра в Кълъмбъс, щата Охайо. А при теб как вървят нещата? Както гледам, отношенията ти с доктор Армстронг процъфтяват.

— И ние си имаме своите малки кризи — отвърна уклончиво Ким.

— А как прапрабаба ти е пострадала при лова на вещици? — полюбопитства мъжът.

— Обявили са я за вещица. И са я обесили.

— Защо никога не си ми споменавала за това?

— Защото се бях забъркала в заговор — засмя се Ким. — Но ако говорим сериозно, мама ми е забранила да го споменавам. Сега обаче нещата се промениха. Онова, което за нея е най-съкровена тайна, за мен се превърна в нещо като малък изследователски кръстоносен поход. Искам да науча възможно най-много за случилото се.

— И успя ли да откриеш нещо? — поинтересува се Кинард.

— Да, но не много — отговори младата жена. — Затова пък тук — материали колкото щеш, лошото е, че ми отнема повече време, отколкото очаквах. Кинард сложи ръка върху дръжката на едно от чекмеджетата и погледна Ким.

— Може ли?

— Естествено.

Както повечето сандъци и кантонерки на тавана, и това чекмедже бе пълно с какви ли не пликове, документи и тефтери. Кинард порови, ала не откри никакви марки. Накрая взе един от пликовете и извади писмото.

— Сега разбирам защо тук няма марки — рече той. — Марките са измислени чак в края на XIX век. А това писмо е от 1698 година!

Ким грабна плика. За получател беше посочен Роналд.

— Ама че късметлия си! — възкликна тя. — Да знаеш колко съм ровила, само и само да открия писмо като това, а ти още влязъл, не влязъл и го намираш!

— Радвам се, че съм ти помогнал — отвърна мъжът.

Подаде и и писмото.

Тя го прочете на глас:

12 октомври 1698 г. Кеймбридж

Драги тате, признателен съм ти от все сърце за десетте шилинга, понеже ми трябваха много в тия тежки дни, докато свикна с живота в колежа. Смирено бих искал да ти съобщя, че постигнах пълен успех в начинанието, което обсъдихме надълго и нашироко, преди да се запиша да следвам. След продължително усърдно издирване успях да установя къде се намира доказателството, използвано срещу скъпата ми покойна майка — то е в покоите на един от уважаваните ни преподаватели, според когото страховитата му природа е твърде любопитна. Той ми го показа и след като го видях с очите си, това вся известен смут в душата ми, ала миналия вторник, по време на следобедната почивка, когато всички се бяха оттеглили в трапезарията, се престраших да посетя гореспоменатите покои и според наставленията ти смених името с измисленото Рейчъл Бингам. Със същата цел вписах името и в картотеката на Харвардската библиотека. Надявам се, драги ми татко, сега вече ще намериш поне малко успокоение, че този ужасен позор върху името „Стюарт“ е заличен. Колкото до моето учение, мога със задоволство да ти съобщя, че на изпитите се представям добре. Младежите, с които деля една стая, са изключително свестни. Ако не броим тегобите, за които ти благоразумно ме предизвести предварително, се чувствам добре и съм здрав.

— Ама че работа! — изруга Ким, след като прочете писмото.

— Какво те смущава? — учуди се Кинард.

— Това проклето доказателство — отвърна тя и посочи писмото. — И тук става дума за доказателството, използвано срещу Елизабет. В документ, който открих в архивите на окръжния съд на Есекс, то е определено като окончателно, което ще рече, че е неоспоримо и присъдата, издадена въз основа на него, не може да бъде обжалвана. Споменава се в още няколко писма, но никъде не е описано. Та основната цел на моя кръстоносен поход е да разбера какво е представлявало.

— Имаш ли някакви предположения? — поинтересува се Кинард.

— Според мен е свързано с окултизма — отговори младата жена. — Вероятно става въпрос за книга или кукла.

— Мен ако питаш, от писмото по-скоро излиза, че е било книга — сподели мъжът. — Но нямам представа какво според тях би могло да е „страховита“ книга. Първият готически роман е написан чак през XIX век.

— Ами ако е книга, където е описано как се приготвя магьосническа отвара, за която се използват човешки органи?