Морис Уест: Арлекин

Станахме, допрели ръце, свели глави, докато той я произнасяше:

— Ние се храним, докато другите гладуват. Смеем се, докато другите са тъжни. Благодарни сме за това, което имаме. Приеми молбата ни да помним, че другите нямат, и където можем, да го възстановим. В името на Отца, Сина и Светия Дух. Амин.

Подкани ни да седнем на местата си: Сюзън — от дясната му страна, Арлекин — от лявата, а аз — срещу него, и каза:

— Никога не съм знаел каква молитва да отправя. Никога не съм разбирал защо Всемогъщият е толкова различен в милостта си.

— Може би защото е сляп — отвърнах непочтително аз.

— Или пък ние сме слепи — обади се Сюзън.

— Или използваме погрешни критерии — каза Джордж Арлекин.

— По-вероятно — изрече Франсис Ксавиер Мендоса. — Добър апетит, приятели!

Ядохме, пихме, говорихме за различни неща — хора, изпитващи краткотрайното щастие от присъствието на един добър човек, който бе като сянката на огромно дърво в изгорено от слънцето поле. Правихме глупави шеги. Смеехме се така, както не го бяхме правили отдавна. После, прекалено бързо за мен, дойде време за тостове, които, както каза Франсис Мендоса, трябваше да бъдат вдигани не с вино от Новия свят, а от Стария — отлежало порто, леко, с цвят на рубин.

Бяхме малка компания, но той настоя да спази формалностите. За Джордж Арлекин, полиглота, той говори на испански, после на френски заради Сюзън и накрая на английски заради мен:

— Скъпи приятели! Това е момент на обещание — обещание между Сюзън и Пол, които откриха късно любовта си сред всички нас, които толкова много се нуждаем един от друг. Ако не можех да разделя това вино с вас, щях да бъда най-самотният човек в света, а виното щеше да загине неотворено в бутилката. Ако не успеете да споделите болката, която сте изпитали, и опрощението, от което всички имаме нужда — ау! — вие също ще живеете и за вас виното на живота ще бъде винаги горчиво. Благослових ви, когато дойдохте. Моля ви, да ме благословите, когато си тръгнете заедно, приятели…

— Така да бъде — каза Сюзън.

Нямах думи. Джордж Арлекин седя дълго време, без да промълви дума, след което стана бавно. Той също говори първо на испански, после на английски:

— Франсис, имахме честта да бъдем поканени на твоята маса и щастието да бъдеш с нас. Всички ние ти благодарим. Благодаря на приятелите си, които бяха до мен в труден период и споделиха болката ми, видяха ме да върша зло под слънцето и въпреки това намериха сили да не ме изоставят и да ми простят. С ваше позволение бих желал да направя един подарък на Пол и Сюзън. Предавам им го с девиза на моя прадядо, който е бил клоун: „Ако се засмеете, ще ям. Ако заплачете, Господ да ми е на помощ!“

Той извади от джоба си един плик и ми го подаде през масата. Взех го в ръка, претеглих го, помолих се да не е това, на което прилича — подарък, дарение. Ако сега се опиташе да ме купи, щях да го намразя завинаги.

— Отвори го, Пол!

Франсис Мендоса ми подаде ножа за сирене. Разрязах плика и го подадох на Сюзън. Тя го погледна, след което изсипа съдържанието му в чинията си — втори плик, пълен с парченца хартия, накъсани и нарязани като конфети. Вперихме погледи в Арлекин. За първи път от цяла вечност видях старата хитра, присмехулна усмивка. Някой трябваше да зададе въпроса. Този някой трябваше да бъде Пол Дезмънд.

— Какво е това, Джордж?

— Не можеш ли да се досетиш?

— Аз мога — обади се Сюзън.

Бях ви казал, че съм тъпо говедо. Бях забравил, че той е клоун и илюзионист. Не разбрах шегата, докато Сюзън не събра късчетата хартия в една чиния, а Франсис Ксавиер Мендоса не изля върху тях най-хубавото си бренди и не запали самопризнанията на Базил Янко.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5933

Издание:

Морис Уест. Арлекин

Американска. Първо издание

ИК „Ведрина“, София, 1993

ISBN: 954-404-035-8

превод: Милко Симеонов. — Б.пр.

Опция — договор за определен срок, при който едната страна заплаща на другата известна сума срещу правото да й продаде или да купи от нея ценни книжа по предварително съгласувана цена. — Б.пр.

Клог (clog) — жизнерадостен танц, изпълняван с тежки обувки с дървена подметка. — Б.пр.

Ay de mi! (исп.) — Тежко ми! — Б.пр.

Хайку (яп.) — основна форма в японската поезия, записана със 17 срички, разделени на 3 реда от по 5, 7 и 5 срички. — Б.пр.