Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

След това:

— „Брейвс три“ на линия на втората пресечка. Чакаме го.

— Ще бъде там след десетина секунди. Насочва се надолу по улицата. Прави десен завой.

Заговорих спокойно на Махони:

— Искам аз да го заловя, Нед.

Той гледаше през предното стъкло. Не ми отговори.

Наблюдавах поршето, което се носеше с нормална скорост към следващата пресечка. Колата намали преди завоя. И тогава Брендан Коноли изненадващо даде газ. Побягна!

— О, мамка му! — изруга Махони и хвърли ябълката.

Едно съобщение се получи по УКВ честотата:

— Заподозреният се насочва на югоизток. Сигурно ни е забелязал!

Подкарах нашата кола с пълна скорост в посоката, в която бе изчезнало поршето. Успях да вдигна сто километра със седана по тясната извита уличка, от двете страни, на която се издигаха високите порти на богаташките къщи. Все още не виждах сребристото порше отпред.

— Насочвам се на изток — казах в радиостанцията. — Смятам, че се опитва да излезе на главното шосе. — Не знаех какво друго да направя. Минах покрай няколко коли, които се движеха срещу мен по тихата улица. Двама от шофьорите натиснаха клаксоните си. Карах с около сто и двайсет километра в час в жилищен район.

— Виждам го! — извика Махони.

Настъпих силно педала на газта. Най-после ми провървя. Мярнах един син седан да приближава поршето откъм изток. Беше „Брейвс две“. Сега Брендан Коноли беше притиснат от две страни. Въпросът беше дали ще се предаде.

Внезапно поршето изхвърча от дясната страна на пътя и връхлетя в храсталака. Колата се наклони напред, сетне изчезна надолу по стръмния склон.

Не намалих до последната секунда, после ударих рязко спирачките. Гумите изсвистяха и автомобилът се понесе към склона.

— Мили боже! — извика Махони.

— Мислех, че си от ОСЗ — промърморих.

— Добре, партньоре — засмя се той. — Да вървим да заловим лошото момче!

Подкарах седана през храстите и се озовах върху стръмен хълм, осеян със скали и дървета. Тогава видях между клоните как поршето се удари в един дъб и се наклони настрана. Колата продължи да се плъзга още петнайсетина метра и накрая спря.

Сфинкса беше свършен.

Да отидем да заловим лошото момче!

И двамата с Махони искахме да хванем Сфинкса, но за мен това беше личен въпрос. Оставих седана да измине по инерция още петдесетина метра, после набих спирачки. С Махони изскочихме навън и едва не се хлъзнахме надолу по стръмния кален склон.

— Побъркан кучи син! — изкрещя Нед, докато се препъвахме.

— Какъв избор имаше той? Трябваше да бяга.

— Имах предвид теб. Луд ли си, що за шофиране!

Видяхме как Брендан Коноли се измъква със залитане от смачканото порше. Държеше малък пистолет, насочен към нас. Стреля два пъти. Не беше добър стрелец, но куршумите бяха истински.

— Кучи син! — Махони гръмна в поршето само за да докаже на Коноли, че ако искаме, можем да го убием. После извика: — Хвърли оръжието!

Брендан хукна надолу по хълма, но постоянно се препъваше. Ние продължихме да го преследваме, докато приближихме на трийсетина метра от него.

— Остави на мен — казах.

Коноли погледна към нас. Виждах, че е уморен и уплашен. Краката му се преплитаха. Може и да е ходел редовно на фитнес, но не беше готов за подобно преследване.

— Върни се! Ще стрелям! — извика той почти в лицето ми.

Ударих го. Все едно трактор блъсна лека кола — Коноли рухна на земята и се претърколи. Останах прав, дори не се олюлях. Това беше добрата част от операцията ни. Почти компенсира някои наши пропуски и издънки.

Тогава Коноли направи най-голямата си грешка — изправи се.

В следващия миг се хвърлих върху него. Исках да смажа това копеле. Той беше продал собствената си съпруга — майката на децата си.

Забих един силен прав в носа му — идеално кроше. Вероятно го счупих, съдейки по изхрущяването. Той се свлече на колене, но отново се изправи. Бивш колежански атлет, но настоящ задник.

Носът му плувна в кръв. Добра работа. Забих ъперкът в корема му и толкова ми хареса, че повторих изпълнението. После го подпрях с един бърз откъм едната скула. Ставах все по-силен.

Сграбчих го за гръкляна и Коноли простена. Замахнах широко с ръка и го цапардосах в брадичката. Сините очи на Брендан Коноли се подбелиха. Светлината изчезна от тях и той се свлече в калта. Остана там, където беше и мястото му.

— Така ли действат във вашингтонската полиция? — чух зад гърба си Махони, който бе застанал горе на хълма.