Тес Геритсън - Гравитация

Вместо това обаче той плати сметката и излезе от бара.

В полунощ, застанал на плажа край парка до кея, той гледаше към ракетна площадка 39Б, отвъд водата. „Аз съм тук, мислеше си той. Дори да не го знаеш, аз съм с теб.“

Седна на пясъка и зачака изгрева.

24 юли

Хюстън

— Над залива има център на високо атмосферно налягане, който ще изчисти напълно небето над Кейп Канаверал, така че за евентуално приземяване на совалката няма никакви пречки. Над Военновъздушна база „Едуардс“ има разкъсана облачност, която се очаква да се разсее по време на изстрелването. Базата за трансатлантическо приземяване в Сарагоса, Испания се намира в готовност и е на разположение. Същото се отнася и за базата в Морон, Испания. Базата Бен Герир в Мароко очаква появата на силни ветрове и пясъчни бури и поне за момента не е подходяща възможност.

Първата прогноза за времето, предадена едновременно и в Кейп Канаверал донесе добри новини, така че ръководителят на полетите Карпентър беше щастлив. За изстрелването нямаше пречки. Лошите условия за приземяване в базата Бен Герир му беше малка грижа, тъй като другите две бази в Испания бяха напълно чисти. Всичко беше на принципа на преподсигуровката — тези бази щяха да се използват единствено в случай на сериозна повреда в управлението.

Той огледа лицата на останалите членове на екипа по изстрелването, за да види дали някой се канеше да му каже нещо друго. Нервното напрежение в Залата за управление на полетите бе осезаемо и се покачваше, както се случваше винаги преди старт, което бе добър признак. В дните, в които не бяха напрегнати, грешаха по-често. Карпентър искаше хората му да бъдат на ръба — нивото на концентрация трябваше да бъде такова, че дори в полунощ адреналинът в кръвта им да бъде доста над нормалното.

Нервите на Карпентър бяха също толкова опънати, колкото и на останалите, въпреки факта, че обратното броене бе започнало точно по график. Екипът от Космическия център „Кенеди“, който бе натоварен с окончателната проверка на всички системи в совалката, вече се бе справил със задачата си. Хората, които отговаряха за изчисляване на курса и траекторията на полета бяха потвърдили всеки етап от изстрелването до последната секунда. Междувременно, пред очите на хилядите, дошли да наблюдават излитането, вървеше същия часовник, отброяващ секундите до старта.

В същото време в Кейп Канаверал, където совалката бе подготвена на стартова позиция, напрежението се покачваше в Контролната зала за управление на полета, където паралелно по командните табла бяха насядали хората, които подготвяха самото изстрелване. В момента, в който се запалеха двата буустера, командният център в Хюстън щеше да поеме контрола в свои ръце. Макар и на хиляди километри един от друг, двете контролни зали в Хюстън и в Канаверал бяха постигнали такъв синхрон посредством перфектните комуникации помежду си, че всъщност бяха едно и също място.

В Хънтсвил, Алабама, учени и изследователски екипи, изправени пред таблата и екраните на Центъра по космически полети „Маршал“, очакваха началото на техните експерименти в космоса.

На почти триста километра, в посока север-североизток от Кейп Канаверал няколко кораба от флотата на САЩ чакаха да приберат двата буустера, които трябваше да се откачат от совалката, след като изразходят горивото си.

В местата за аварийно кацане и други станции за проследяване на полета по целия свят, от Северноамериканската противовъздушна отбрана в Колорадо до международното летище в Банджул, Гамбия, стотици мъже и жени наблюдаваха часовника.

„И точно в този момент, седем човека се готвеха да поверят живота си в наши ръце.“

Карпентър наблюдаваше астронавтите на монитора, по вътрешната телевизионна мрежа, докато им помагаха да облекат оранжевите костюми с вградена защита от огромното натоварване по време на старта. Картината се предаваше директно от Флорида, но беше без звук. Карпентър се улови как за момент се вглеждаше в лицето на всеки един от тях. Макар да не успя да забележи и най-малката следа от страх, той знаеше, че го има, скрит зад лъчезарните им усмивки. Ускорения пулс, острия звън на опънатите до край нерви. Те знаеха всички рискове, не можеше да не се страхуват. Образите им от телевизионния екран бяха просто едно отрезвяващо напомняне към наземния персонал, че седем души разчитат на тях да си свършат безупречно работата.

Карпентър откъсна погледа си от видеомониторите и насочи отново вниманието си към хората от екипа за контрол на полета, насядали по шестнадесетте командни пулта. Макар да познаваше всеки един от тях по име, той се обръщаше към тях като използваше заеманата длъжност по време на управление на полета, титлите им бяха скъсявани до работните прозвища, които бяха характерна черта на езика в НАСА. Този, който отговаряше за комуникацията с космическия кораб, бе наричан Капкома. Инженерът, от които зависеше задвижването, бе Движението. Онзи, който определяше траекторията, бе Траекторията. Медицинското лице на полета бе Доктора. А на Карпентър му викаха Шефа.