Тес Геритсън - Гравитация

Зачеркнаха името му от списъка с предстоящата мисия.

Нещата се оказаха далеч по-лоши, евентуалната му кариера като астронавт вече бе под голям въпрос. Макар и отстранен, фактът, че някога си имал камък в бъбрека, беше едно от няколкото условия, които приковаваха завинаги към земята всеки астронавт. Микрогравитацията причиняваше редица промени във физиологията на човека и по-специално в неговите течности, и често ставаше причина за обезводняване. При условията на безтегловност костите също отделяха калций. Взети заедно, тези фактори значително повишаваха риска от образуване на втори камък в бъбрека, докато човекът се намира в космоса — риск, който НАСА определено не искаше да поема. Макар все още да се числеше към групата на астронавтите, Джак на практика едва ли някога щеше да полети. Постоя още година там в очакване на назначение за полет, но името му никога повече не се появи в списъците. Бе се превърнал в астронавт — призрак, комуто е писано вечно да броди из коридорите на Космическия център „Кенеди“ и да търси своята мисия.

Върна се обратно в настоящето. Ето го отново, пак в Канаверал, вече не беше астронавт, а един обикновен посетител, който бе дошъл по магистрала А1А, гладен и намръщен, без подслон над главата си. Всеки хотел в радиус от седемдесет километра бе пълен до дупка и се пръскаше по шевовете, а Джак се чувстваше изтощен от дългото шофиране.

Зави към паркинга пред хотел Хилтън, спря и се отправи към бара.

Заведението доста бе променено и разхубавено в сравнение с последния път, когато го бе посещавал. Имаше нов килим, нови завеси, нови столчета на бара, а от тавана висяха папрати. Някога тук бе по-скоро свърталище на долнопробни типове, отегчени и уморени от туристите местни жители. На Кокосовия бряг нямаше четиризвездни хотели. Барът бе онова, което минаваше за пълен лукс по тези краища.

Той си поръча скоч и вода, след което впи поглед нагоре към телевизора. Настроен на официалния канал на НАСА, на екрана му се виждаше космическата совалка „Атлантис“, блеснала от стотиците прожектори наоколо, а край нея се носеше призрачна пара. Излитането на Ема. Той зяпаше екрана и си мислеше за километрите жици зад стоманената обшивка на корпуса, неизброимите превключватели и информационни шини, винтове, гайки, свързващи съединения, семеринги и гарнитури. И милиони други неща, които можеха да се повредят. В действителност беше истинско чудо, че толкова малко неща се повреждаха и че хората, които в природата си са толкова несъвършени, могат да проектират и построят космически кораб, който да е толкова надежден, че цели седем човека по своя воля да го възседнат и полетят с него. „Дано този полет бъде един от безаварийните, помоли се той. Дано всеки си е свършил перфектно работата и да няма нито един разхлабен болт. Трябва всичко да мине гладко, защото Ема е на борда.“

На съседното високо столче пред бара седна една жена и каза:

— Чудя се какво ли си мислят в този момент?

Той се обърна към нея и вниманието му веднага бе привлечено от дългото й разголено бедро. Тя бе изящна слънчева блондинка, лицето й бе с онези приветливи и съвършени черти, които човек обикновено забравяше след не повече от час.

— Кой какво си мисли? — попита я той.

— Космонавтите. Дали не си казват сега: „О, по дяволите, в какво се забърках?“.

Той вдигна рамене и отпи от уискито.

— Точно в момента не мислят за нищо. Всичките спят.

— Аз не бих могла да заспя.

— Биологичният им ритъм е напълно сменен. Най-вероятно са си легнали още преди около два часа.

— Не, искам да кажа, че аз не бих могла да заспя изобщо при такива обстоятелства. Сигурно само ще лежа в леглото и ще обмислям как да се измъкна оттам.

Той се изсмя.

— Мога да ви гарантирам, че ако в момента някой от тях е буден, то е, защото просто не може да дочака часа, когато ще се качи на борда и ще полети.

Тя го изгледа с любопитство.

— Вие да не би да участвате в изстрелването? Там ли работите?

— Работех. Бях един от астронавтите.

— А сега не сте ли?

Той вдигна чашата до устните си и усети как двете ледчета остро изтракаха в предните му зъби.

— Пенсионирах се.

Като остави празната си чаша на плота, той се изправи на крака и зърна как в очите на жената проблесна разочарование. Замисли се за момент относно възможния развой на събитията до края на вечерта, ако останеше и продължеше разговора. Приятна компания. Обещание за нещо повече, най-вероятно.