Скот Търоу - Обратими грешки

— Точно така — потвърди Рейвън, когато тя очерта основните моменти на случая. — Гъс Готиния. Но ти знаеш правилата на играта. Сега ми се налага да изора отново всяка бразда. Ще ти кажа честно, че има моменти, когато нещо ме прихваща и започвам да си мисля, че той може да е невинен. Имам една помощничка — поясни той, — която разрови всичко и извади на бял свят изумителни неща. Ето, виж например това…

Рейвън отвори дебелата папка и й подаде първите няколко листа. От тях излизаше, че се опитва да разработи хипотезата, че по време на убийствата Гандолф е бил в затвора, заради нарушение на условията на условното му пускане на свобода. Истината бе, че документацията бе оскъдна, а и полицейското досие на Гандолф не предлагаше никакво потвърждение. Но буквално през последните няколко дни Артър бе намерил заповед за прехвърляне, от която излизаше, че на 5 юли 1991 сутринта клиентът му е бил транспортиран от затвора до съда.

— И как Мюриъл обясни това? — попита Джилиан. Мюриъл Уин, младши прокурор по случая преди десет години, сега беше първи заместник-прокурор и основен фаворит за мястото на Нед Хал си на изборите догодина. Джилиан никога не бе изпитвала особена симпатия към Мюриъл, защото виждаше в тази коравосърдечна жена продукт на съвременната съдебна система особено в областта на углавните престъпления. В интерес на истината обаче цялата симпатия на Джилиан по отношение на прокурорското тяло — ако изобщо бе имала такива — се бе изпарила без остатък след изживяното от нея през последните няколко години.

— Тя смята, че контролиращият инспектор е прибрал Роми същата сутрин, та той да не „забрави“ да се яви в съда — обясни Артър. — Но на мен не ми се вярва това да се случи в петъчен ден, при това след национален празник, когато малцина изгарят от желание да работят. Освен това според Мюриъл било нелепо да се вярва, че и клиентът, и неговият защитник са могли да пропуснат факта, че Роми е бил в затвора точно когато са били извършени убийствата. Проблемът обаче е там, че Роми е бил арестуван цели четири месеца след престъплението, а за човек като него днешният ден е неотличим от утрешния. — Ако трябваше да залага, Джилиан би приела тезата на Мюриъл за по-правдоподобна. Но не изпитваше желание да взема страна в спора. В присъствието на Артър изпита странен порив към безпристрастност — нещо, на което бе мислила, че вече не е способна. Въпреки усилията й да запази неутралност, той, изглежда, долови скептицизма й: — Има много улики — продължи той. — Знам го отлично. Роми си е признавал поне двайсет пъти. Дори Христос да слезе на земята, за да свидетелства в негова полза, пак ще изгубя. Но този човек няма история на насилие, той никога не е нападал друг и никога не е бил обвиняван във въоръжен грабеж. На това Молто и Мюриъл контрират, че моят човек е бил надрусан, само че последните изследвания по въпроса отричат съществуването на връзка между наркотичното опиянение и насилието. Така че, както разбираш, има над какво да се замисли човек.

— Как се случи така, че Апелативният съд назначи теб, Артър?

— Убий ме, не знам. Според мен там смятат, че големите адвокатски кантори разполагат със свободен ресурс. А може и някой да се е сетил, че имам опит в смъртното наказание от случая Франческо Фортунато, когато бях обвинител.

— Онзи, който отрови семейството си?

— Цели три поколения, от дядовците и бабите, та до децата. И избухваше в смях в залата при споменаването на всяко име. Както и да е, истината е, че едва не припаднах, когато журито определи смъртна присъда. Веднага след това се преместих във „Финансови престъпления“. Честно казано, макар да знам, че бих умрял, ако ми се наложи да натисна бутона в камерата за екзекуции, продължавам да вярвам, че смъртното наказание е необходимост.

Джилиан обаче не вярваше — нито сега, нито някога. Трудно й беше да формулира защо, но просто смяташе, че създава прекалено много проблеми. Преди десет години, след като делото срещу Роми Гандолф бе приключило, неговият защитник Ед Мъркоуски й бе признал, че е приел слушане без жури, защото някой му подшушнал за възгледите й по този въпрос. Само че тя не бе отишла в съдебната зала като законодател. А и ако някога бе имало престъпление, заслужаващо смъртно наказание, това се отнасяше в пълна степен до Гандолф.

— И какво искаш да научиш от мен, Артър? Дали не съжалявам? — След толкова години едва ли някой се интересуваше от личното й мнение. Освен това тя нямаше никакви съмнения във вината на Гандолф — вече си бе отговорила на този въпрос преди месеци, когато бе получила писмото му от Ръдярд. Още си спомняше нещо друго, което Мъркоуски бе казал след изслушване на присъдата, когато всички, включително прокурорите, се бяха събрали в офиса й за малко, минути след изричане на ужасните думи. Джилиан бе коментирала сухо опита на защитата да спаси Гандолф чрез представянето му за невменяем, на което Ед бе отговорил: „Това беше много по-добре от историята, която иначе би трябвало да разкаже, ваша чест. Защото другата история бе просто бавно признание във виновност“.