Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Много съжалявам.

— Ние също — каза тя и премигна, за да прогони сълзите. — Нанси беше най-голямата, почина на седем години. Сега щеше да е на шестнайсет.

— Имате ли нейна снимка?

— Стотици, но съм ги прибрала заради склонността на Боб да изпада в депресии. Изчакайте за момент. — Излезе и се върна със снимка на прекрасно момиченце, очевидно правена преди болестта да я изтощи. Къдрава руса коса, големи сини очи и тънките устни на майка си.

— Благодаря ви — и остави снимката с лицето надолу върху масата. — Предполагам, че се е възстановил от депресията?

— Да, благодарение на „Хъг“. Създаването на центъра го съхрани. Но сега е различно. Ще си остане завинаги при влакчетата.

— Как ще се справите финансово? — попита той и осъзна с какъв копнеж гледа сладкишите пеперуди.

Тя стана да му налее още кафе и сложи два сладкиша на чинийката до чашата му.

— Ето, изяжте ги. Това е заповед. — Устните й изглеждаха изсъхнали и тя ги облиза. — Нямаме финансови тревоги. И двете семейства са ни оставили състояния, което означава, че и на двамата не ни се налага да работим. Каква ужасна перспектива за едно американско семейство! Трудовият морал е неизкореним.

— Ами синовете ви?

— Ще ни наследят. Те са добри момчета.

— Защо професорът ги бие?

Не се опита да го отрече.

— Заради тъмната си страна. Но честно казано, не се случва често. Само когато наистина го дразнят, както само децата могат — не искат да спрат да говорят по неподходяща тема или не приемат отказ. Типични деца.

— Чудех се дали сега вече момчетата ще се присъединят към неговите занимания с влакчетата?

— Предполагам, че и двамата ми синове по-скоро биха умрели, отколкото да слязат в мазето. Боб е… егоист.

— Забелязах — каза той внимателно.

— Мрази да споделя заниманията си с влакчетата. Точно затова момчетата се опитаха да ги изпочупят. Каза ли ви, че щетите бяха ужасни?

— Да, и че му отнело четири години, да ги възстанови.

— Това просто не е вярно. Глупости, лейтенант! Две малки момчета на пет и на седем само пипат и местят разни неща, не правят нищо друго. Тогава той ги би безмилостно, трябваше да му изтръгна пръчката от ръцете. И му казах, че ако пак ги нарани така, ще се оплача в полицията. И той знаеше, че не се шегувам. Макар че още ги бие от време на време. Но никога така лошо, както когато му пипаха влакчетата. Вече няма садистични наказания. Обича да ги критикува, защото не са толкова добри, колкото сестра им, която е превърнал в светица. — Усмихна се, но в извивката на устните й нямаше радост. — Макар че ви уверявам, че Нанси беше същата като Боби и Сам, не беше светица.

— Не ви е лесно, госпожо Смит.

— Може би, но не е нещо, с което не мога да се справя. Докато успявам да се справям с живота, всичко е наред.

Той изяде сладкишите.

— Прекрасни са — каза с въздишка. — Разкажете ми за Уолтър Полоновски и жена му.

— Те са безнадеждно обременени от религията — каза Елиза и поклати глава, сякаш се чудеше над огромната им глупост. — Тя си мислела, че той няма да одобри противозачатъчните средства, той си мислел, че тя няма са се съгласи да ги ползва. И така се сдобили с четири деца, като всъщност никой от тях не искал ни едно, особено в началото на брака си, когато още не са се опознали. Адаптирането към живот с непознат е трудна работа, но става още по-трудна, когато този непознат се променя пред очите ти — вика, чупи, оплаква се, обичайните неща. Паола е доста по-млада от Уолт. Беше такова красиво момиче! Също като Мариан, новата му любов. Когато Паола разбра за Мариан, трябваше да си замълчи и да продължи да живее с Уолт като източник на средства. А сега ще отглежда четири деца с мизерна издръжка, защото не може да работи. Уолт няма да й даде и цент повече от това, което е длъжен и ще продаде къщата. И тъй като тя е ипотекирана, делът на Паола ще е пак трохи. Но проблемите на Уолт са още по-големи, защото Мариан е бременна. Това означава, че Уолт ще се сдобие с две семейства, които трябва да издържа. Ще се наложи да започне частна практика, което е наистина жалко. Той е добър учен.

— Прагматична сте, госпожо Смит.

— Все някой в семейството трябва да е.

— Чух слухове от няколко души — започна той бавно, като не я изпускаше от очи, — че „Хъг“ ще бъде закрит, поне в сегашния си вид.

— Сигурна съм, че тези слухове са верни, което ще улесни някои служители да вземат решение. Например Уолт Полоновски. Мори Финч също. След опита за самоубийство на Шилер и намирането на тялото на бедното момиче, Морис Финч също се срина. Не като Боб, но пак не е добре. — Тя въздъхна. — Но този, за когото най-много ми е жал, е Чък Понсонби.