Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Лицето — каза той. — За първи път те чувам да се откажеш от всички други критерии, Кармайн. Какво те кара да мислиш, че само лицето ги интересува? Защо се отказа от цвета на кожата, вярата, расата, височината, невинността?

— О, Патси, знаеш колко пъти съм се фиксирал върху всичките по отделно и заедно, но накрая реших да се съсредоточа върху лицето. Хрумна ми изведнъж, докато си карах колата. Ей така — бум! — И той сви юмрук. — Маргрета Бюли ме наведе на тази мисъл. Моята черна перла сред толкова матови. Какво общо имаше тя с другите момичета? И отговорът беше — лицето. Нищо друго, освен лицето. Черта по черта, тя е същата като останалите. Заблудих се от различията, и то толкова, че пропуснах приликата — лицето.

— Ами невинността? — попита Марсиано. — Това също я свързва с останалите.

— Да, така е. Но не невинността кара нашата двойка призраци да отвличат определени момичета. Лицето им ги кара. Ако момичето няма хубаво лице, дори да притежава цялата невинност на света, няма да заинтригува Призраците — млъкна и се намръщи.

— Продължавай, Кармайн — подкани го Силвестри.

— Призраците — или може и Призрака — познават някого с такова лице. И го мразят повече от цялото останало човечество, взето заедно. Зарови лице в дланите си и се хвана за косата.

— Единият от тях или и двамата? Доминиращият със сигурност, а покорният може да е с него просто заради тръпката. Той е слугата, мрази всички, които мрази и доминиращият. Когато ми каза, че Призраците не се интересуват от гърди, Патси, ти попълни още едно парченце от пъзела. Сплесканите гърди, епилираните пубиси. Това ни навежда на мисълта, че лицето е на дете преди пубертета, но ако е така, защо не отвличат по-малки деца? Не им липсва нито изобретателност, нито кураж да го направят. Дали пък единият от Призраците не е познавал притежателката на лицето, когато се е превръщала от момиче в жена? И я е мразил повече като жена, отколкото като дете? Това е загадката, на която нямам отговор.

Силвестри изплю пурата си от вълнение.

— Но с втората дузина отиват все повече в посока на децата, Кармайн. С тези празнични момичешки роклички.

— Ако знаехме коя е притежателката на лицето, щяхме да знаем и кои са Призраците. Докато карах насам от Уайт Плейнс, се опитвах да си представя къщите на всички служители на „Хъг“ и да се сетя дали от някоя стена не ме е гледало това лице, но такова там нямаше.

— Все още ли стоиш твърдо на хипотезата, че убийците са от „Хъг“? — попита Марсиано.

— Единият призрак е определено от „Хъг“. Другият не е. Той измисля всичко и може би извършва част от отвличанията сам. Няма начин да не е от „Хъг“, Дани. Да, ще ми кажеш, че труповете са могли да бъдат оставени в някой от хладилниците на медицинския факултет, но къде другаде, освен в „Хъг“ е възможно да вземеш две до десет големи торби и да ги внесеш вътре, без да те забележат? Колкото по-малко носиш, толкова повече курса трябва да направиш. В другите паркинги хора идват и заминават по двайсет и четири часа в денонощието, а паркингът на „Хъг“ е с магнитни карти и напълно празен, да речем, в пет сутринта. Забелязах, че на една от стените е завързана голяма количка като от супермаркетите, с която учените могат да си внасят книги и документи. Не казвам, че Призраците не са могли да използват и други хладилници, а че е най-лесно и просто да използват този в „Хъг“.

— Простото и лесното е по-вероятно — каза Силвестри. — Значи „Хъг“ остава.

— Ти само се моли да не е Дездемона, Кармайн — каза Патрик.

— О, сигурен съм, че не е тя.

— А! — извика Патрик и наостри уши. — Значи подозираш някого?

Кармайн пое дълбоко въздух.

— Не подозирам никого и това е най-голямото ми притеснение. Трябва да подозирам някого, тогава защо не го правя. Имам чувството, че изпускам нещо, което е точно под носа ми. Сънувам и всичко ми е кристално ясно, но когато се събудя, е изчезнало. Мога само да продължа да си човъркам мозъка.

— Говори с Елиза Смит — каза Дездемона, опряла глава на рамото на Кармайн. Беше се преместила при Кармайн след страховитото среднощно посещение в апартамента й. — Знам, че ни ми казваш нищо важно, но съм убедена, че смяташ, че убиецът е от „Хъг“. Елиза е работила там още от основаването му и въпреки че не си вре носа където не трябва, знае много неща, които другите не знаят. Професорът понякога й споделя, особено ако е ядосан на някой служител — когато го изнерви Тамара или когато Кърт Шилер изпадне в някое от настроенията си. Елиза има магистърска степен по психология от „Смит“ и докторска от „Чъб“. Не съм почитателка на психолозите, но професорът много уважава мнението й. Виж се с нея и поговорете.