Майкъл Конъли - Деветте дракона

Той се наведе да погледне отблизо над рамото й. Барбара превъртя записа назад и отново го пусна на бавни обороти. След опита на Мади да ритне протегнатата ръка на своя похитител обективът се придвижи наляво и надолу към пода. После се насочи нагоре към прозореца и се върна надясно.

Помещението приличаше на стая в евтин хотел с единично легло, маса и лампа точно зад стола, на който бяха завързали момичето. Бош забеляза мръснобежаво килимче, цялото покрито с лекета. По стената над леглото имаше дупки от пирони, но окачените там снимки или картини бяха свалени, за да не бъде разпознато мястото.

Старки върна записа на кадъра с прозореца и го замрази. Единственото крило на вертикалния прозорец, без комарник беше отворено докрай и стъклото отразяваше градски пейзаж.

— Къде е това според теб, Хари?

— Хонконг.

— В Хонконг ли?

— Двете с майка й живеят там.

— Хмм…

— Какво?

— Това доста ще ни затрудни да идентифицираме мястото. Добре ли познаваш Хонконг?

— През последните шест години ходя там веднъж на шест месеца. Просто изчисти записа, ако можеш. Би ли уголемила тази част?

Барбара очерта с мишката прозорец и прехвърли копие на тази част от кадъра на втория екран. Тя я уголеми и се зае да я фокусира.

— Резолюцията е прекалено ниска, Хари, но ще успея малко да подобря контраста с една програма, която запълва празнотите между пикселите. Може да познаеш нещо в отражението.

Бош кимна, въпреки че стоеше зад гърба й.

Отражението в прозореца на втория екран стана по-контрастно, с три различни плана. Детективът първо забеляза, че стаята се намира някъде нависоко най-малко на десетия етаж над потъващата дълбоко като в каньон улица. Стените на сградите се издигаха над нея, виждаше се единият край на огромен билборд или стенна реклама с английските букви O и N. По самата улица имаше табели с китайски надписи, по-дребни и неясни.

В далечината зад отражението се извисяваха небостъргачи. Позна единия по двете бели радиоантени на покрива, прихванати с напречна греда, които винаги му бяха приличали на футболна врата.

Зад сградите се различаваше трети план — планински хребет, нарушен само от една постройка с форма на купа, носена от две дебели колони.

— Това ще ти помогне ли, Хари?

— Да, да, определено. Трябва да е някъде в Коулун. Отражението показва пристанището, централния квартал на отсрещния бряг и планинския връх зад него. Оная сграда с футболната врата отгоре е Банк ъв Чайна. Много известно място. А онова там е връх Виктория. От сградата на върха, която се вижда между страничните греди на футболната врата, се разкрива страхотна панорама. Сигурен съм, че след като в отражението се вижда всичко това, мястото трябва да е оттатък пристанището в Коулун.

— Не съм била там, тъй че това не ми говори нищо.

— Централен Хонконг всъщност е остров. Той обаче е заобиколен от други острови, а оттатък пристанището са Коулун и така наречените Нови територии.

— Звучи ми адски сложно, но щом ще ти помогне…

— Да, много. Ще ми го разпечаташ ли?

Той посочи втория екран с обработеното отражение на прозореца.

— Разбира се. Едно нещо обаче ми се струва странно.

— Кое?

— Виждаш ли тая част от рекламата на преден план?

С помощта на курсора Старки огради в правоъгълник буквите О и N, които бяха част от дума на английски.

— Да, и какво?

— Не забравяй, че това е отражение. Като огледало всичко е на обратно. Разбираш ли?

— Да.

— Добре, следователно всички надписи би трябвало да са отзад напред, но тия букви не са. Естествено, буквата O е еднаква, както и да я обърнеш, тъй че за нея не можем да сме сигурни. Само че това N тук не е обърнато, Хари. И като имаш предвид, че отражението е на обратно, значи…

— Надписът е отзад напред, така ли?

— Да. Би трябвало да е отзад напред, щом се вижда правилно на отражението.

Бош кимна. Лаборантката имаше право. Наистина изглеждаше странно, ала в момента нямаше време да мисли за това. Трябваше да побърза. Искаше да позвъни на Елинор и да й съобщи, че според него държат дъщеря им някъде в Коулун. От своя страна тя можеше да знае нещо, което да се връзва с тази информация. Поне беше някакво начало.

— Ще ми направиш ли копие?

— Вече го разпечатвам. Ще отнеме малко време, защото принтерът е с висока резолюция.

— Ясно.

Хари се вторачи в образа на екрана в търсене на други характерни детайли. Най-важно му се струваше отражението на част от сградата, в която държаха Мади. Под прозорците се издаваха редица климатици. Това означаваше, че сградата е стара, и това можеше да му помогне да открие мястото.