Майкъл Конъли - Петата поправка

— За съжаление, не виждам алтернатива — отвърна Пери. — Сега ще излезем в обедна почивка и ще помисля по въпроса. Предлагам тримата да направите същото. Ако до един ви хрумне нещо, с удоволствие ще го изслушам.

Никой не му отговори. Не можех да повярвам, че се е стигнало дотук. Краят на делото вече се виждаше. И всичко се нареждаше според плановете ми.

— Това означава, че сега можете да си вървите — прибави съдията. — Ще съобщя на пристава, че господин Опарицио също е свободен. Медиите сигурно жив ще го изядат в коридора. И той най-вероятно обвинява за това вас, господин Холър. Може би ще е по-добре да се държите на разстояние от него, докато е в съдебната палата.

— Да, ваша чест.

Пери вдигна телефона, за да се обади на пристава, а ние излязохме. Последвах Фриман по коридора към залата. Бях подготвен, когато тя се обърна към мен. От очите й струеше нескрита ярост.

— Вече знам, Холър.

— Какво знаеш?

— Защо с Маги никога няма пак да се съберете.

Това ме накара да спра и Аронсън се блъсна в гърба ми. Фриман се завъртя и продължи нататък.

— Това беше удар под кръста, Мики — отбеляза Дженифър.

Проследих с поглед Фриман, докато изчезна в залата, и казах:

— Не. Не беше.

Последният ми свидетел беше моят верен следовател. Денис Войчеховски седна на свидетелската скамейка след обед, след като съдията съобщи на заседателите, че всички показания на Луис Опарицио са изтрити от протокола. Сиско трябваше да повтори името си на секретарката, ала това се очакваше. Той наистина носеше ризата от предишния ден, но без сако и вратовръзка. На флуоресцентното осветление в залата мастиленочерните вериги, които се увиваха около бицепсите му, ясно прозираха през опънатите светлосини ръкави.

— Ще ви наричам просто Денис, ако нямате нищо против — казах аз. — Така ще е по-лесно за съдебната стенографка.

В залата се разнесе учтив смях.

— Няма проблем — отвърна свидетелят.

— Добре, вие работите при мен и провеждате разследвания за защитата, нали така, Денис?

— Да, с това се занимавам.

— И работихте за защитата по разследването на убийството на Мичъл Бондюрант, нали?

— Да. Може да се каже, че повторих полицейското следствие, за да проверя дали не са пропуснали или объркали нещо.

— Въз основа на следствените материали, които бяха предадени на защитата от обвинението, ли работихте?

— Да.

— Сред тях имаше ли списък на автомобилни регистрационни номера?

— Да, над входа на гаража на Уест Ланд Нешънъл има охранителна камера. Детективите Кърлин и Лонгстрет са проучили записите от нея и са записали номера на всяка кола, влязла в гаража между седем, когато го отварят, и девет, когато беше установено, че господин Бондюрант вече е бил убит. После са ги проверили в база данните на правоохранителните органи, за да видят дали някой от собствениците има полицейско досие, или трябва да бъде разследван по други причини.

— И този списък довел ли е до по-нататъшно разследване?

— Според техните данни не.

— Денис, вие споменахте, че сте повторили тяхното следствие. Проверихте ли лично автомобилните номера от този списък?

— Да. Всичките седемдесети осем. Доколкото можех, без да имам достъп до компютрите на правоохранителните органи.

— Някой от тях заслужаваше ли внимание, или стигнахте до същото заключение като детективите Кърлин и Лонгстрет?

— Да, според мен една кола заслужаваше внимание, затова продължих да работя по нея.

Поисках разрешение да дам на свидетеля копие от разпечатката със седемдесет и осемте регистрационни номера. Съдията ми позволи. Сиско извади очилата си от джоба на ризата си и си ги сложи.

— Кой регистрационен номер искахте да проверите?

— У-Н-Ъ-Т-С-девет.

— Защо се интересувахте от него?

— Защото по времето, когато получих този списък, вече бяхме свършили доста работа в други насоки от разследването. Знаех, че Луис Опарицио е акционер във фирмата „Уинг Нътс“, и реших, че може да има връзка с тази кола.

— И какво открихте?

— Че колата е регистрирана на „Уинг Нътс“, куриерска служба, един от акционерите в която е Луис Опарицио.

— И защо се заинтересувахте от това?

— Ами, както казах, вече бяхме доста напреднали. Кърлин и Лонгстрет са съставили списъка в деня на убийството. Не са им били известни всички ключови фактори и замесени лица. Аз се занимавах с това след няколкоседмична работа. И вече знаех, че пострадалият господин Бондюрант е пратил подбуждащо писмо на господин Опарицио, и…