Майкъл Конъли - Петата поправка

— Страните да дойдат в кабинета ми. Веднага. Господин Опарицио, искам да останете на мястото си. Можете да се консултирате с адвокатите си, но не напускайте залата.

С тези думи съдията се изправи и тръгна към вратата.

Последвах го.

Вече отлично познавах снимките и дипломите по стените, мебелировката и всичко останало в кабинета на съдията. Очаквах това да е последното ми отиване там, и навярно най-трудното. Когато влязохме, съдията съблече тогата си и небрежно я преметна на стойката за шапки в ъгъла, вместо грижливо да я постави на закачалка, както при предишните ни дискусии. После се пльосна на стола си и шумно въздъхна, отпусна се назад и заби поглед в тавана. Киселата му физиономия предполагаше, че повече е загрижен за собствената си репутация като юрист, отколкото за въздаването на правосъдие за убития.

— Господин Холър — произнесе той, сякаш се освобождаваше от тежко бреме.

— Да, ваша чест?

Пери разтърка лицето си.

— Моля ви, кажете ми, че планът ви още отначало не е бил да принудите господин Опарицио да се позове на Петата поправка пред съдебните заседатели.

— Ваша чест, нямах представа, че ще се позове на Петата поправка. След онова предварително заседание смятах, че не е възможно да го направи. Притисках го, да, обаче исках да получа отговори на въпросите си.

Прокурорката поклати глава.

— Имате да прибавите нещо ли, госпожо Фриман?

— Ваша чест, смятам, че колегата още от началото на процеса проявяваше пълно неуважение към съда и съдебната система. Той и сега не отговори на въпроса ви. Не каза, че планът му не е бил такъв, ваша чест. А само, че не е имал представа. Това са две различни неща, които подчертават скритите му намерения и стремежа му още отначало да саботира процеса. И най-после успя. През цялото време е възнамерявал да принуди Опарицио да се позове на Петата поправка. Изкара го алтернативен убиец пред съдебните заседатели. И това ако не е подриване на състезателната система, не знам какво е.

Погледнах Аронсън. Изглеждаше покрусена и може би даже убедена от изявлението на прокурорката.

— Ваша чест — отвърнах спокойно. — Мога да отговоря само едно на госпожа Фриман. Докажете го. Щом е толкова сигурна, че това е някакъв злодейски план, нека се опита да го докаже. Истината е, и моята млада и изпълнена с идеали колега тук може да го потвърди, че ние съвсем наскоро научихме за връзките на Опарицио с организираната престъпност. Моят следовател буквално се натъкна на тях, докато проверяваше всички имоти на Опарицио в регистъра на Комисията по облигациите и акциите. Полицията и прокуратурата са имали възможност да го направят, но или са решили да не им обърнат внимание, или не са се справили задоволително. Мисля, че колегата е разстроена главно от това, а не от тактиката, която приложих в съда.

Съдията, който продължаваше да се взира в тавана, махна с ръка. Не знаех какво означава жестът му.

— Ваша чест?

Пери завъртя стола си и се наведе напред.

— И какво ще правим сега?

Първо погледна мен. Отново се обърнах към Аронсън, за да видя дали ще каже нещо, но тя съвсем се беше вцепенила. Обърнах се към съдията.

— Едва ли може да се направи нещо. Свидетелят се позова на Петата поправка. С това показанията му приключиха. Не можем да продължим с него, а той да се позовава на правото си да не отговаря, когато си поиска. Толкова. Следващият свидетел. Аз имам още един и с това също приключвам. Утре сутрин ще съм готов да произнеса заключителната си пледоария.

Фриман не я свърташе на едно място. Изправи се и закрачи пред прозореца.

— Това е несправедливо и е част от плана на господин Холър. Той получава нужните му показания, после принуждава Опарицио да се позове на Петата поправка и обвинението се лишава от възможността за кръстосан разпит. Намирате ли тук каквато и да е справедливост, ваша чест?

Пери не отговори. Нямаше нужда. Всички в стаята знаеха, че тази ситуация ощетява обвинението. Сега Фриман нямаше да получи възможност да разпита Опарицио.

— Ще изхвърля всичките му показания от протокола — заяви съдията. — Ще кажа на заседателите да не ги взимат под внимание.

Прокурорката скръсти ръце на гърдите си и ядосано поклати глава.

— Злото вече е сторено. Това е катастрофа за обвинението, ваша чест. И е абсолютно несправедливо.

Мълчах, защото Фриман имаше право. Съдията можеше да каже на заседателите да не взимат думите на Опарицио под внимание, но вече беше късно. Посланието кънтеше в главите на всички. Точно както възнамерявах.