Майкъл Конъли - Петата поправка

След като съдията откри заседанието и моята свидетелка зае мястото си, аз надълго и широко разгледах внушителната й професионална биография. Исках съдебните заседатели да разберат постиженията на тази жена и да харесат непосредственото й поведение. Исках също да осъзнаят, че нейните способности и познания я поставят на друга плоскост от криминалистите, призовани като свидетели на обвинението. По-висока плоскост.

Щом направих нужното впечатление, преминах на въпроса за манекена.

— Добре, доктор Арсланян, аз ви помолих да анализирате някои аспекти от убийството на Мичъл Бондюрант, нали така?

— Да.

— И по-конкретно исках да проучите физиката на престъплението, нали?

— Да, по същество вие ме помолихте да установя дали вашата клиентка е можела да извърши престъплението по начина, по който твърди полицията.

— И вие заключихте, че е можела.

— Ами, и да, и не. Установих, че е можела да го извърши, но не по начина, по който твърдят детективите.

— Бихте ли пояснили заключението си?

— Предпочитам да го демонстрирам, като използвам себе си в ролята на клиентката ви.

— Колко сте висока, доктор Арсланян?

— Метър и шейсет без обувки, точно колкото ми казаха, че е висока Лиза Трамъл.

— Освен това аз ви пратих чук, който е идентичен с открития и обявен от полицията за оръжие на убийството. Нали така?

— Да, нося го.

Взе чука от плота пред свидетелската скамейка и го повдигна.

— Също така получихте от мен снимки на градинските обувки, иззети от незаключения гараж на обвиняемата, върху които по-късно е била открита кръвта на убития.

— Да, точно така, и успях да намеря абсолютно същите в интернет. В момента съм обута с тях.

Изпружи единия си крак отстрани на перилата, за да покаже обувката. В залата се разнесе учтив смях. Помолих съдията да позволи на свидетелката да демонстрира заключенията си и той се съгласи, въпреки възражението на Фриман.

Арсланян започна демонстрацията.

— Зададох си следния въпрос. Може ли жена с ръста на обвиняемата, а именно метър и шейсет, също като моя, да е нанесла фаталния удар по темето на мъж, който е висок метър осемдесет и осем и половина с обувки. Сега, чукът дава още двайсет и пет сантиметра, но дали е достатъчно? Такъв беше въпросът ми.

— Позволете да ви прекъсна, докторе. Бихте ли ни разказали за своя манекен и как сте го подготвили за свидетелските си показания?

— Разбира се. Дами и господа, запознайте се с Мани. Използвам го винаги когато свидетелствам в процеси и когато провеждам експерименти в лабораторията си в „Джон Джей“. Той има стави като истински човек и мога да го разглобявам, ако се налага. А най-хубавото е, че никога не ми отговаря и не ми казва, че съм изглеждала дебела с дънки.

Тези думи отново й спечелиха любезен смях.

— Благодаря, докторе — побързах да се намеся, преди съдията да й скръцне със зъби да се държи сериозно. — Моля, продължете демонстрацията.

— Е, въз основа на протокола за аутопсията, снимките и скиците, аз определих с помощта на манекена мястото, където е бил нанесен фаталният удар. Благодарение на отвора за пирони знаем, че господин Бондюрант е бил ударен изотзад. А от еднаквата дълбочина на депресионната фрактура на черепа ни е известно, че е бил ударен равномерно по темето. Следователно, като поставим чука под прав ъгъл ето така…

Тя се качи на ниска сгъваема стълба до Мани, долепи ударната повърхност на чука равномерно към темето му и го прихвана с два ластика под брадичката на безликия манекен. После слезе и посочи чука и дръжката му, която стоеше под прав ъгъл успоредно на пода.

— Както виждате, така не може да се получи. Аз съм един шейсет и четири с тези обувки, обвиняемата е един шейсет и четири с тези обувки, а дръжката на чука е там горе.

И протегна ръка към чука. Нямаше как да го достигне.

— Това ни показва, че фаталният удар не може да е нанесен от обвиняемата, ако пострадалият е бил в изправена поза. Добре, какви други пози са възможни с оглед на това, което ни е известно? Знаем, че е бил нападнат отзад, тъй че ако пострадалият е бил наведен напред — да речем, че си е изпуснал ключовете или нещо подобно, — виждате, че пак не се получава, защото не мога да стигна до чука през гърба му.

Докато говореше, тя наведе манекена в кръста и се пресегна изотзад към дръжката на чука.

— Не, не става. В продължение на два дни в свободното си време между лекциите търсих други начини да нанеса удара, но единственият начин е, ако пострадалият е стоял на колене или е клекнал по някаква причина. Или ако е гледал нагоре към тавана.