Катрин Невил - Магическият кръг

— Спомняш ли си един документ, който работихме преди два месеца от сбирката на Зоуи? — попитах седналия с кръстосани крака срещу мен Сам, в чийто скут се бе настанил Язон. — Имам предвид историята за един глас, който се провиквал от островите Пакси към египтянин кормчия на малък кораб, че великият бог Пан е мъртъв.

— Спомням си — отвърна Сам. — Тиберий бе наредил да му доведат египтянина на остров Капри, за да го разпита по-подробно. Човекът се казвал Тамуз, също като умиращия бог от древните мистерии. Вестта за смъртта на Пан дошла същата седмица, в която Исус бил разпънат на кръста. Какво откри сега?

— Не съм сигурна — продължавах да чукам по клавиатурата на компютъра си. — Доколкото разбирам гръцки, а то не е никак много, само колкото успях да науча през последните няколко месеца, според мен това писмо тук би могло да даде някакъв ключ към наместването на събитията и на по-дълбоко ниво. За съжаление, на места платът е скъсан и има липсващи отрязъци. Видно е, че е писано от жена до някакъв мъж, но тази жена според мен ни е позната.

— Прочети го на глас — предложи Сам и посочи дълбоко заспалия котарак в скута си. — Много мразя да тревожа нечий дълбок размисъл.

Планина Пердидо,

Пиренеи, Римска Галия

Многообични ми Иосифе,

Вслушвайки се в съветите ти, брат ми Лазар и аз поставихме алабастровата кутия, бокала и други предмети, които Учителя бе докосвал в последните си дни, на сигурно тайно място тук в планините, където искрено се моля да останат запазени, до момента, в който възникне нужда от тях. Направила съм списък, както и указания как да бъдат намерени и ще ти го изпратя отделно.

В последното си писмо пишеш, че тъй като годините напредват, е възможно скоро да се срещнеш с нашия Учител. Питаш ме, дали аз, като единствения истински посветен ученик на Учителя, мога да ти изпратя описание на онова, което според мен се случи последната вечер, която той прекара със своите ученици, и как това се връзва с описанията на останалите присъстващи, които вече ти изпратих.

Трудно е да опишеш със слова какво преживяваш при едно посвещаване. Ще се опитам да го направя, колкото ми стигат силите.

Вярвам, че във всичко, което казваше и вършеше Учителя, имаше двоен смисъл, макар да се стараеше ясно да ги отдели. Нека ги наречем ниво на посвещение и ниво на обучение. При обучението той обичаше да използва алегории и притчи, за да даде пример за онова, което искаше да ни внуши. В тези притчи обаче винаги имаше още едно ниво и смисъл — нивото на символите, които той използваше само в контекста на посвещението.

Учителя казваше, че един-единствен символ може да докосне много нива в съзнанието на ученика. Веднъж преживян един такъв образ, дълбокото му значение продължава да работи в ума на първично, почти физическо ниво.

В това отношение Учителя приличаше на един от източните магове, при които се бе обучавал — вечно в движение, търсещ, разпитващ, дирещ своята пътеводна звезда в нощ на безкрайна тайнственост. В този смисъл човек можеше да види, че той непрестанно сееше знаци по своя път в личното си дирене на посветен, който би могъл да разпознае тези знаци и да го последва в пътя му. Дори днес, толкова години след като ни напусна, чувствам онзи хлад, който долових в гласа му, когато ми каза: „Остави нещата си и ме последвай.“ Давам си сметка, че е искал да го разбера и в двете нива на този смисъл — не само да го следвам в учението му, но и да следвам неговия пример в умението да задавам правилните въпроси.

Въпросите, които задаваше Учителя в онази последна вечер, ми се сториха както винаги точно толкова важни, колкото и отговорите. Заяви на всички останали, че аз ще знам отговора на въпроса за значението на Суламита, любимата на Соломон от „Песен на песните“. И тогава той предложи своя отговор: Суламита олицетворява мъдростта. Спомняш ли си, че в началото той спомена, че това е „възловият“ въпрос? Използваше някога този израз, за да те изпита какво е „непроменимото и нетленното“, подсказвайки, че отговорът е само частичен.

Учителя бе на мнение, че посветеният трябва винаги да се стреми да разкрива сам пълния отговор. В този случай мога само да гадая какъв е пълният отговор, който той е имал предвид. Гръцкият корен на думата възел е „gna“ — „зная“, от което следва и „gnosis“ — „тайно познание“. В много езици се срещат думи с такъв корен, но всички те означават пътищата за постигане на скрито познание.

Слагайки равенство между Суламита и Зорница, утринната звезда, Учителя отново ни насочва към онези мистерии. В поемата любимата на Соломон е тъмна и красива: олицетворява тъмната страна, Черната дева в древните вярвания или черният камък, който пада от небето.