Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Босът Михаил фигурираше тук в челните редици. Бяха го разпитвали три пъти и всеки път той нещо променяше, измисляше, изобретяваше, отричаше се от предишни оценки и съждения, хитруваше и изобщо според мен беше направил абсолютно всичко възможно да го заподозре следствието като пряк съучастник в присвояването на държавните милиарди. Добре че по същото време разпитваният в съседния кабинет съучастник Рубанов си е затварял плювалника — иначе босът Михаил нямаше да излезе след месец, а щеше и досега да търка наровете.

Легендата за „домакина“ беше провалена веднага по най-бездарния начин. На едно място Михаил се беше представил като „административен началник на фирмата“. Не следващия ден се нарекъл „стопански мениджър“. След седмица, на третия разпит, беше заявил: „Занимавах се с битови въпроси, а също така изпълнявах и други поръчения на Андрей.“

Защо? — хващах се ужасен за главата. Какви „други поръчения“? Аз съм домакинът — и точка! Може би босът Михаил в последния момент — вече седнал в профил към следователя — е решил, че няма да е убедителен с представителната си външност? Усъмнил се е в актьорските си заложби?

Ако имате в джоба си над милион долара, ако вкъщи имате прислужници, а в колата — шофьор, ако отдавна сте отвикнали да мислите за дреболии като смяна на крушките, миене на съдовете, зареждане на колата с бензин, а на факса с хартия, плащане на сметките за ток и вода — няма да ви е толкова лесно да се престорите на домакин в следователския кабинет, както ви е изглеждало на пръв поглед.

Така или иначе, Михаил обективно бе дал калпави показания. Объркани, несвързани, пълни с противоречия. Беше затънал в многословия.

Отделни пасажи направо ме хвърляха във възторг. „Известно време продавах резервни части за радиа.“ Какви радиа? Какви резервни части? Какво, опитвал се е да умилостиви следователя ли?

„След завършване на университета останах без средства за препитание.“ На това място се смях с глас. Ама че формулировка! Нямал средства за препитание! Може би е отронил и някоя сълза върху протокола? Върви на строеж, в цех, стани армейски кадър на договор! И се препитавай! На кого се жалваш от липсата на средства — на следователя с мизерната му заплата? Мети улиците! Затягай гайки! Работна ръка се търси навсякъде! Ти, Михаил, си изпаднал в голяма грешка. От милионерската ти гледна точка средства означава доход от хиляда или две хиляди долара и нагоре. А под тази сума просто няма препитание.

Другите не оставаха по-назад от боса. Свидетелите. Личният ми помощник Семьон беше казал: „Отношенията ни с Андрей бяха приятелски, с отсянка на превъзходство от негова страна.“ Какви отсенки? Ти даваш показания пред Генералната прокуратура на страната! Кой го е грижа за твоите отсенки? Генерал Зуев ли? Става дума за тежко криминално престъпление! Говори ясно, по същество, по въпроса! Никой няма да анализира отсенките ти, да се интересува от фините вибрации на интелигентската ти душица. Работех за Андрей. Точка. Отсенките на превъзходство са напълно безинтересни тук, в кабинетите със самоделните пепелници, само дето те характеризират теб, приятелю, по кофти начин.

Друг важен свидетел по моя епизод също не знаеше какво е лаконичност. Беше въпросният доставчик на чужди паспорти и лични удостоверения, чието име хитрият капитан Свинец все пак ми измъкна. След като е бил арестуван, той беше изговорил трийсет страници текст! Цяла повест. Беше разказал всичко. А някои неща си беше измислил. „Според моето мнение“ — и следваха тежкотонажни абзаци от измислици и предположения.

Но и това се бе видяло малко на продавача на паспорти: той беше онагледил с илюстрации! Бе нарисувал схеми на градските дворове и скътани безистени, чертежи на местата, където се бяхме срещали с него. Рисунките бяха изпълнени подробно, с поясняващи надписи, стрелки и поставени в кавички основни ориентири на местността. Всяка схема се увенчаваше от рефрена „начертано собственоръчно“. Подпис, дата.

Четейки тези излияния на бившите си приятели, можех само да се кискам. Навремето тези хора, мъжествено извили устни, навъсили вежди, изпънали рамене и с други убедителни телесни движения, ме уверяваха в дълбоката си преданост — не лично към мен, естествено, но на нашата работа, на бизнеса, на начинанието ни, което носеше на всички големи пари. Демонстрираха ми, че поверителността ще бъде опазена дори при най-страшни инквизиции.

Сега четях техните показания, изпълнени с подробности, обяснения за „отсенки“, фантастични измишльотини.