Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Тук — избоботи зад гърбовете Слона.

За месеца, който лежеше тук, Слона се поотропа и криво-ляво се настани. Но не го срещах често. Аз рядко напусках любимото си ъгълче в купето на Слава Кпсс — там, загледан в телевизора и ограден със завеса от чуждите погледи, прекарвах по дванайсет часа дневно, излизах само до тоалетната; докато врагът ми отначало се бе закачил за една компания, после за друга, по-богата, така че дори си беше извоювал място на първия етаж, макар че пак си спеше на четири смени.

— Не съм ли прав, кажи?

— Прав си — мрачно потвърди Слона. — Дума да не става, прав си, Слава.

— Видяхте ли? — Слава изгледа околните. — Та накратко: молба! Който има найлонови пликове, заделете за Пътя. Това е.

Докато се миеше, до стената при Джони се натрупаха десетки пликове, торбички и парчета найлон, три тетрадки с карирани листа, две химикалки, една запалка, четиринайсет цигари с филтър и бучка захар.

Дори сипаничавият Федот, който не получаваше колети, мушна в ръката ми огризка от молив. Само дето жестът му бе съпроводен от бърз завистлив поглед.

— Е, това е, Андрей — каза Хватов и въздъхна. — Следствието завърши. Случаят ви заминава в съда.

— Честито — отговорих предпазливо и седнах на перваза на прозореца.

Лефортовските следствени кабинети гледаха към вътрешен двор, докато в демократично уредената „Матроская тишина“ през прашното стъкло се виждаше съвсем истинската свобода: градска улица, паркирани автомобили, забързани по задачите си граждани. Иначе през изтеклата година нищо като че не се беше променило. Същите граждани. Същите коли. Същата карирана каубойска риза на рязанския следовател.

— Ще се сбогуваме ли? — попитах.

Хватов се засмя. Отдавна не го бях виждал в толкова добро настроение.

— До сбогуването има много време — отвърна той. — Тепърва ни чака „двеста и едно“. Преди да започне съдът, сте длъжни, ти и другите разследвани, да се, такова, запознаете с материалите на обвинението. Член двеста и едно от Наказателния, такова, кодекс.

— Ще ми дадете да прочета ДЕЛОТО?

— Всичките петдесет и седем тома.

— Колко? — смаях се аз.

— Петдесет и седем — повтори рязанският чичка, бръкна в чантата си и извади дебела картонена папка. — Ето ти за днес. Това е том номер едно.

Номер едно се тропна на писалището — изключително масивен, сив, спретнат.

Неволно се засмях без звук.

— Разнищихте го все пак, а?

— Да, такова. Разнищихме го.

— Голямо нищене падна.

— Голямо — потвърди Хватов. — Но в пълно съответствие със законодателството. Успяхме, такова, за единайсет месеца…

Докато се любувах на сивото картонено чудовище, изживях сложна гама от емоции. Преди година мечтаех да прочета поне една страничка. Сънувах как трескаво прелиствам страшните листове. Възнамерявах да предложа подкуп. Опитвах да се науча да чета незабележимо. А сега имам право на законни основания да изчета цялата документация. Но вече не ми е притрябвало.

Като надникна под сивата корица, ще разбера дали съм бил прав, отказвайки диалога със следствието, мълчейки по време на разпитите. Като седна да чета, ще науча какво са говорили и министърът, и фармацевтът аптекар, и моят бивш бос Михаил, и другите свидетели. Като отворя книгата на съдбата, ще открия в нея своето бъдеще.

Осъзнал важността на историческата минута, се настаних удобно на стола, решително придърпах ДЕЛОТО и се вглъбих в страниците, но се разочаровах.

Номер едно съдържаше официални постановления за повдигане на обвинение и прочее специални прокурорски книжа. Всичките многословни, пълни с високопарни канцеларизми.

Десетките постановления бяха подредени в хронологичен ред. Постановление за предварително производство по ДЕЛОТО. Постановление за предаване на ДЕЛОТО в по-горна инстанция. Постановление за повдигане на обвинение срещу главните обвиняеми. Постановление за повдигане на обвинение срещу второстепенните участници. Включително — срещу А. Рубанов. Постановление за задържане на заподозрените. Постановление за преномериране на ДЕЛОТО. Постановление за формиране на следствена група. Постановление за включване в нейния състав на следователите Еди–кои си, оперативните сътрудници Еди–кои си, експертите Еди–кои си.

Навсякъде засукани подписи със синьо мастило. Внушителни надписи. Градска прокуратура. Републиканска прокуратура. Генерална прокуратура. Заместник генерален прокурор старши юридически съветник Еди-кой си. Генерал прокурор Еди-кой си. Внушителни факсимилета. Кръгли печати с двуглави орли. Категорични формулировки. Предвид изключително опасното. Както и тежестта на деянието. Под стража!