Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Сложна работа — признах си откровено.

— Няма нищо сложно. Не се мотай, мисли с главата си, бъди сериозен и всичко ще ти стане ясно. Най-лошото е, ако при съседите дежури на Трасето някой тъпак, както е станало сега. Защо, мислиш, ни запецват пратките? Защото оня не връзва възела правилно! Възелът трябва да се прави плосък и самата пратка да не се закрепва напречно на „коня“, а надлъжно — тогава минава от раз… Дай да им драснем, докато е паника и Трасето е стопирано… Ти ще пишеш. Вземи химикалка, лист…

— Какво да пиша?

Джони се усмихна.

— Искаш да ти диктувам ли? Пиши. „Дал Бог добро, бродяги! Мир и благоденствие на дома ви и на целия Общ Ход.“ Общ Ход се пише с главни букви. Написа ли го?

— Да.

— Нататък: „Някой от вашите днес през цялата смяна връзва пратките неправилно. Запецват на решетката. Молим да оправите положението. С арестантски поздрав — Пътят на бърлога едно–едно–седем.“ Пътят се пише с главна буква. Това е. А, чакай! Добави отдолу: „Бродяги! Ако сте възможни, пратете кутия хубави цигари, че сме на фасове.“

— Написах го.

— Свивай и ламинирай.

— Свърши ми найлонът.

— Е, и?

— Откъде да взема?

Джони въздъхна тежко.

— Андрюха, от Луната ли падаш? В бърлогата има сто и трийсет души! Върви вземи от когото видиш. Който получава колети, винаги има найлонови торби. Взимай смело!

Завесата на най-близкото „купе“ се дръпна и оттам изплува измачканото лице на Слава Кпсс. Нашият надзорник си имаше собствена представа за времето. Обикновено двайсет и три годишният кръстник будуваше по две-три денонощия. Без да го е грижа ден ли е, или нощ, той съчиняваше десетки депеши до многобройни приятели и другари, изпращаше и получаваше десетки пратки, обстойно разпитваше новопристигналите, играеше карти, табла, шах и шашки, потушаваше неизбежните конфликти между съкафезниците, молеше се, гледаше телевизия — всичко това продължаваше от петдесет до седемдесет часа. След което глътваше няколко хапчета димедрол и спеше непробудно следващите петдесет часа. Неговите денонощия обхващаха цели седмици.

— Какво става, Джони? — попита той, намръщен и сънен.

— Всичко е наред — отговори Джони. — Аферистът овладява Трасето.

— Найлон ли няма? — осведоми се Слава, който очевидно беше дочул нашия диалог.

— Ще намерим — увери го Джони.

— Андрюха — рече наставнически Слава. — Ти си свръзка, ясно ли ти е? Тръгвай из бърлогата и взимай каквото ти трябва! Само и само Пътят да работи по часовник! Найлон, кибрит, хартия — всичко. Само недей да се ежиш, действай културно. И пътьом им набий в манерките на тези говеда, че всеки достоен арестант трябва без подсещане да заделя всичко необходимо за Пътя!

Последните думи бяха казани гръмогласно. Звуците отекнаха към тавана и между стените. Сто трийсет и пет души — освен спящите — притихнаха тревожно.

Слава се измъкна от „купето“, разтри лицето си с длан, взе пешкира и се запъти през цялата килия към умивалника. Тълпата се разтваряше пред него. По-опитните и оправните дърпаха за ръцете и раменете онези, които се заблейваха. Погледът на надзорника — мътен и лош — се плъзгаше по лицата.

— Сто и трийсет души! — оплака се с отвращение Слава Кпсс. Гласът му набра сила. — Мигар свръзката трябва да търчи подир всеки и да го моли за всяка дреболийка? Дайте конци! Дайте кибрит! А? Какво? — Слава заби очи в най-близкостоящия, наплескан с йод от главата до петите.

— Тебе как те викаха?

— Фенера.

— Знам те, Фенер, само киснеш при татуировчика, носиш му чай и захар с килограми да ти набоде поредната картинка! А към Трасето хич не се мяркаш! Що не ходиш да видиш как е положението, да питаш момчетата дали не им трябва нещо? Ами ти, Али Баба? Вчера ти дойде колет, една цигара не си ги почерпил момчетата! Ами ти, Федот? Гратис ли смяташ да си караш?

— Ама аз не получавам колети — опита да се оправдае в притихналата килия сипаничавият осемнайсетгодишен Федот, обръснат нула номер.

— Че хвани иглата! — викна басово Слава Кпсс. — Уший калъфка за възглавница! Лепило вземи! Направи една кутия за Общото! Старата се разпада вече! Ама ти откъде да знаеш, нали? Направи поне нещо! Вземи участие в Общия Ход! Като не знаеш как — питай хората! Те ще те светнат. Не се пробвай гратис! Размърдай се! Прояви се! Какъв е тоя вашият живот — да се свреш в дупката и да си кльопаш дажбата? Гратисчии! Всеки първи от вас — гратисчия! Нищо не правите, кльопате дажбата и чакате какво ще стане — това е вашият живот. Ни Бог имате, ни срама! Слон! Къде си?