Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

На всичкото отгоре през нощта стана много горещо. В килията натегна тежък задух, който особено силно се усещаше на два метра над пода. Къпех се в пот. Чаршафът ми стана вир-вода.

На разсъмване окончателно разбрах, че няма да мога да спя като хората. И в този миг точно под мен от купето на моя покровител изведнъж избоботи познатият груб глас.

Говореше доста тихо, но от тях ме деляха само тънък дюшек и металната плоскост на нара, чувах дори дишането на събеседниците, дори чувах как ноктите на Слона драпат тялото му.

— … Само недей да си мислиш — мрачно рече татуираният бандит, — че съм дошъл да дигам джангър или с некви претенции…

— Казвай, казвай — благосклонно позволи Слава.

Слона подхвана бавно:

— Естествено, схващам в общи линии защо веднага си го гушнал тоя финансист…

— Какъв финансист? — бързо се учуди Слава.

— Ти си знаеш.

— Кой, а, Андрюха ли? Че той финансист ли е? Лично той ли ти каза, че е финансист?

— Не ми е казвал — отстъпи Слона. — Но то му личи. Да не съм вчерашен.

Слава премина на тайнствен шепот. Напрегнах слух.

— Само недей да казваш на никого… Този Андрюха е аферист и мошеник. С афера е направил милион зелени, чаткаш ли? Затова са го държали в „Лефортово“ почти цяла година. Това първо. Второ… — Слава заговори по-силно, с натиск, с агресия — не те разбрах какво имаш предвид с това „гушнал“. Да не намекваш, че ми шари мангизи? А?

— Не, разбира се — побърза да отрече Слона. — Как можа да си го помислиш? Но поради какви заслуги тогава тоя студент си живее живота, настанил се е на готиното място, а достойните пичове спят на четири смени? Вече пети ден съм тук. Всичко разбрах. Говорил съм с всички. Има много недоволни, Слава. Не съм само аз. Недей си мисли, че искам нещо да търся сметка…

— Стига! — рязко, с метален глас го прекъсна надзорникът. — Ти… как ти викаха, че забравих?

— Дима.

— Ти, Дима, не можеш да ми търсиш абсолютно никаква сметка! — отсече Слава Кпсс. — Никаква. В бърлогата всичко е точно. И аз отговарям за това. При мен тук никой не е бил убит, изнасилен, пречупен без причина. Няма побоища, няма безчинства. Недоволни има и ги знам всичките, виждам ги как живеят. Отговори ми, защо тези недоволни си шушнат по ъглите и не ми кажат нищо в очите? А?

Слона оглушително се задрапа.

— Защото са мишоци — рече Слава — и животът им е миши…

Чух щракване на запалка и басовото „благодаря“ на Слона, очевидно му беше предложена цигара.

— Тук — продължи Слава — покрай нас всичко е точно. Правилата са чисто каторжнически. Всичко е както се полага. Чаткаш ли? Никого не съм „гушнал“, никого не съм издигнал, никого не съм натопил. Никого не съм уредил. В достойната бърлога арестантите се оправят сами. Този аферист, който не ти дава мира, го държа при мен по една причина: той ми е интересен и симпатичен. Лично на мен, на Слава Кпсс! Искам с него да свърша една работа, а каква точно — извинявай, но това не засяга никого, освен нас двамата.

Слона изпусна въздух.

— Не ме убеди — изрече той. — Да приключим тая разправия, Слава. Накрая ще ти кажа следното: тоя студент всеки ден да се моли Богу, че е под крилото ти. Иначе да съм му изтръскал целия милион за половин час. Заедно с червата. Навън това ми беше работата и тук мога да я свърша…

— Разбрах те — равнодушно отрони Слава.

— Тогава да тръгвам.

Изскърца желязо.

— Ако имаш въпроси, отбивай се по всяко време — безгрижно се сбогува Слава.

Няколко секунди минаха в тишина. Отново долових щракането на запалката.

— Андрюха — тихо се обади отдолу моят защитник. — Нали не спиш?

— Не спя.

— Чу ли всичко?

— Почти всичко.

— Слез. Трябва да поговорим. Само че не веднага. След десетина минути. Или петнайсет. Или даже по-късно. Погледни къде е това говедо?

— Отиде да чифирясва.

— Аха. Добре, задръж малко и ела при мен.

Петнайсет минути изминаха в мъчително трескаво изчакване. После се надигнах, старателно се прозях, скочих долу — на петия ден вече го докарвах пластично и точно — и бързо хлътнах в бърлогата на надзорника.

Слава излъчваше безгрижие. Одеялото пред него още пазеше отпечатък от задника на моя неприятел.

— Нервно ли ти е? — веднага попита Слава.

— Ни най-малко — излъгах.

— Лъжеш — възрази Слава и се усмихна. — Да не ти пука за нищо. Живей си спокойно. Отмаряй, свиквай. Аз съм в тая бърлога от четири години. Такива като тоя Слон съм ги посрещнал и изпратил поне хиляда. Навън така го е карал: тресне някой абдал по главата, вземе му сто рубли, надруса се с хероин и за друго не го е грижа. А като влезе в панделата, веднага се прави на страшен: аз съм печен, аз съм бандит, аз всичките ги познавам…