Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Ясно — кимна Слона и обърса с долната част на фланелката влажното си възлесто чело.

Тлъстите рамене на гръмогласния новодомец бяха украсени със сложни татуировки — не затворнически, а направени в тату салон келтски орнаменти.

— И какво не ти е ясно?

— Ти си надзорникът, познах ли? — попита запотеният Слон.

— Може да се каже — отвърна с достойнство Слава Кпсс.

— Гледай сега — рече фамилиарно Слона, отново повишавайки глас. — Вчера съм влязъл в тая бърлога и досега нямам къде да спя. Нямам къде да седна. Да се изпикая даже е проблем. Навсякъде е тъпкано, гмеж, мърлячи, въшки. А пък аз съм си волен бродяга в живота от малък! Изкарвам си хляба по престъпен начин! Общувал съм навън с повечето от братоците, от яките пичове! Работил съм и с кунцевските, и с таганските, и с ореховските 16 16 Слона изрежда някои силни през 90-те години организирани престъпни групировки. Кунцево, Таганка, Орехово са квартали на Москва. — Б.пр. ! Сега стигнах дотук, ама това живот ли е? Конкретно ти редим, посочи ми, за Бога, едно местенце, поне два-три часа да дремна!

— Да, много народ — тихо потвърди Слава. — Но място за спане трябва да си намериш сам. Аз не мога да ти соча място. Само на гадовете им се сочи къде им е мястото. Би трябвало да го знаеш, щом навън си общувал с братоците.

— Няма къде! — възрази с истеричен баритон Слона. — Няма къде да се спи! Даже за сядане няма място! Петнайсет часа съм на крак, падам вече!

Слава въздъхна.

— Сто трийсет и четирима души са намерили къде да спят, намери си и ти.

— На смени? По шест часа?

— Засега така — миролюбиво разпери ръце Слава. — Нали ти казвам, много народ сме. После, като те опознаят хората, като проявиш ревностно отношение към Общия Ход и народът го оцени, условията ще се подобрят от само себе си. Нали не те знаем що за човек си. На думи тука всички са волни бродяги, крадльовци. Но думите трябва да се обосноват с целия начин на живот, не си ли съгласен?

— Аз — провъзгласи с дълбока злоба Слона — няма да спя на четири смени с мърлячите!

Слава помръкна и вдигна пръст пред устните си.

— По-полека с „мърлячите“… Такива думи не се хвърлят току-тъй. Отдавна ли си вътре?

— Четвърти ден — каза Слона, който продължаваше да се поти обилно. — Три денонощия в предварителния, после направо тук…

— Нищо работа — вметнах кротко.

Слона ми хвърли изпълнен с омраза поглед. Ядосах се на себе си. Не трябваше да се обаждам. Създадох си враг само за секунда с две думи. Ние бяхме дошли тук едновременно, обаче мен ме бяха настанили на въздух и бях спал колкото си искам, а той, съратникът на кунцевските и таганските бандити, беше прекарал това време на крак сред мръсната крастава тълпа; аз бях обядвал пържен салам, а той може би дори чаша чай не беше пил.

— Да, нищо работа — съгласи се Слава Кпсс. — Как те викаха, че забравих?

— Слона!

— Слона — замислено рече Слава и се взря внимателно в струйките пот, които се стичаха по слепоочията и шията на възмутения бродяга. — А име нямаш ли?

— Дима!

— Та така, Дима, струва ми се, че отговорих на твоя въпрос. Тук не е хотел, а затвор. Всеки новодошъл се оправя самостоятелно. Сам си намира приятели, сам си търси къде ще спи и какво ще яде. За какво те прибраха?

— За наркотици.

Слава се оживи.

— Ясно. А можеш ли да докараш стаф тук, в Централа? Напиши писъмце до твоите хора, ние ще уредим всичко. Имаме хора навън — ще занесат, ще донесат, ще ти го доставят директно…

Слона въздъхна.

— Трудна работа. Цялата ми стока е в сейфа на следователя…

— Аа — безизразно рече Слава. — Добре тогава… А пари? Помогни поне с някоя и друга рубла.

Слона тъжно се подсмихна и брадичката му — кръгла, безформена като картоф — потръпна.

— Откъде пари у бродяга?

Слава нищо не каза.

Слона отпусна татуираните си ръце върху коленете, прегърби се и сега потта му капеше направо на пода.

— Ами това е, Дима — тегли чертата Слава и измъкна изпод възглавницата голяма тетрадка и няколко химикалки. — Сега, да ме прощаваш, но ще приключим разговора. Няма време за дълги приказки. По-ведро. Дръж се нормално, реално, като пич, и всичко ще се уреди. Навсякъде се живее, тук, в Общата Бърлога — също…

— Хубаво — отвърна с неопределена интонация Слона, рязко дръпна завесата и напусна бърлогата на надзорника.

— Дай да мина! — подвикна пак грубо на околните.

— Наркоман — полугласно резюмира Слава. — Пълен. И освен това абсолютно говедо. Сега го тресе. Абстиненция. До довечера пак ще дойде, ще видиш.