Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Успокойте се — предложи инспекторът. — Ще я видим тази работа.

— Такива трябва да ги вкарват в затворите! — извиках и подадох на милиционера пакета цигари (той учтиво отказа). — Това е направо безобразие!

— Случва се — успокои ме стражът на реда. — Продължете си по пътя.

— Какъв път, като копелдаците от сутринта ти късат нервите?

— Ще вземем мерки — увери ме инспекторът, който явно беше загубил интерес към мен. — Тук навсякъде имаме камери за външно наблюдение. Регистрационният номер на престъпника се е записал. Не се ядосвайте. Всичко най-хубаво.

С възстановен, един вид, граждански светоглед, аз се върнах в колата и побързах да напусна мястото със съзнанието, че съм направил всичко навреме и както се полага. Спечелих срещу противника си и като европеец: съобщавайки своевременно на властите за факта на правонарушението, и като азиатец: действайки далновидно и гъвкаво. Сега, ако врагът се опита да подаде жалба в милицията, бързо ще се изясни, че аз съм докладвал пръв! Вече съм рапортувал! Това беше победа. Излязох по-умен и по-опитен от глупака с глупавия надпис на фланелката.

Доволен от бързото решение на големия проблем, включих на втора, но след секунда се наложи да натисна спирачката. Отдясно пътни работници разкопаваха асфалта. Тежкият автобус пред мен рязко се престрои, за да ги заобиколи. Изпод черната нагрята гума на задното му колело изхвърча въртящ се с голяма скорост камък. Сякаш изстреляно от прашка, парчето чакъл оглушително се тресна в стъклото на предния ми прозорец; от горе до долу моментално се опъна пукнатина. Трепнах. Пак натиснах спирачката. Втори камък, трети, четвърти последваха първия, загърмяха по желязото, заскачаха по капака.

В самия център на големия град в това безрадостно утро на безрадостния ден, замерян с камъни, аз изпитах непоносим, суеверен ужас, сякаш от шаващия мрак на вечната тъма се надигнаха призраците на нечовешки изтезания.

Да зарежа всичко. Да забравя миналото, хубавия живот, милионите. Да се успокоя. Да започна от нулата. Откъдето бях започнал на времето. От нищото. Да си отработя дълговете. Да зарежа водката, наркотиците. На трийсет и две съм — няма страшно, става. Имаш семейство, имаш дом, имаш глава на раменете…

Наложи се да спра. Да си поема дъх. Но отзад отекна нетърпелив клаксон. Давай, момче, продължавай движението! Няма време за рефлексии! После ще размишляваш за хвърлените по теб камъни. А засега — напред.

Отново ме подкараха нанякъде.

На поредния рязък градски завой „катафалката“, комфортният затворнически микробус се разклати. Портокалите паднаха от торбата и се изтърколиха по железния под, лъхайки мириса на новогодишния празник. Събрах меките оранжеви топки и грижовно ги прибрах в джобовете си. Плодовете винаги са от полза.

Измъчваше ме неизвестността и се ядосвах на затворническата система. Защо не ми съобщават целта на пътуването? Това е унизително. Между другото, аз дори не съм осъден, а само следствен. Тоест официално съм невинен. Вината ми ще бъде установена от съда. А пък те се държат с мен — невинния! — като с животно. Защо не ми съобщят поне с няколко думи коя е крайната точка на пътуването?

„Мирясай де! — изведнъж рязко ме сряза Андрюха, който този път беше напълно трезвен и тъжен. — Не може да не си бил наясно какво рискуваш. Не си малък. Би могъл да се досетиш, че на челото ти има надпис. Младежите с подобни надписи съдбата често ги запраща в затвора, а понякога и в гробищата. Тоя надпис го разчита всеки зрял човек, стига да не е пълен глупак, а професионалният слуга на закона, бил той копой или вертухай, го вижда ясно и четливо. Знаеш ли какво пише на челото ти?“

Зная. И без теб вече разбрах всичко. Разбира се, не виждам отделните букви. И самите думи ми се сливат. Но смисълът е следният: АЗ СЪМ НЕНАКАЗУЕМ!

Не е изключено да пише „най-оправният“. Или „шампион по всичко на света“, или „най-печеният“, или дори „най-хитрият“.

„Ще се съгласиш, че за млад мъж с такъв надпис на челото направо е полезно да се озове зад решетките — рече Андрюха, чоплейки между зъбите си остатъците от пастет от гъши дроб. — Там този самоуверен пич ще го разкарват като едното нищо от разпит на разпит, от килия в килия, от затвор в затвор, докато не проумее грешката си. После ще го изпратят в лагер и ще го посъветват да се съсредоточи върху изработката на чугунени капаци за каналите. Подготви се, братче!“