Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

… Междувременно Радченко закъсал ужасно. В лагера две години изкусно се маскирал на обикновен затворник, всеотдаен в усилието да се превъзпита като почтен член на обществото. Най-сетне бил преместен от физическа работа в библиотеката. Тук натрупал седем килограма захар, забъркал я на гъст сироп и цял месец киснал в него тънки памучни кърпи. Угоявал с мас и сланина някаква котка. И една тъмна нощ се впуснал из ужасната сибирска тайга.

Тичал почти две денонощия без спиране, захапал напоена с глюкоза кърпа. Когато преследвачите почти го настигнали и се чул кучешкият лай, Радченко измъкнал от пазвата си котката, със самоделен нож отсякъл ноктите на четирите й лапи и я пуснал. Кучетата предпочели възбуждащия котешки аромат пред киселата миризма на Радченковата фланелка и потерята изпуснала плячката. Котката препускала почти цяло денонощие. Без нокти тя не можела да стигне до традиционното убежище на котките по дърветата и била принудена да тича, докато силите не я напуснали и не умряла от сърдечен разрив, а скоро и тялото й било разкъсано от псетата. Радченко разбрал, че се отървал. Преследвачите се прибрали в лагера, където междувременно пандизчиите вдигнали купон от радост, че се намерил най-сетне пичага да им го вкара яко на ченгетата.

Като стигнал до Красноярск, Радченко отишъл при стар приятел, който трябвало да му помогне с документите и с пари за път до Азербайджан. Тук се намесил човешкият фактор. Старият приятел приютил беглеца, дал му храна и пиене, постлал му да спи, след което се обадил в КГБ. За бягството Радченко получил три години отгоре.

Щом научил тези важни новини от сигурни хора, Гриша Бергер здравата се замислил. Стоте хиляди, които в Совдепия изглеждали чудовищно богатство, тук, в Швейцария, явно тежали по-малко. Стандартът на живот на Гриша не се различавал драстично от стандарта на Густав, стар боклук алкохолик, портиер в сградата, където живеел под наем Бергер. В крайна сметка сейфът с диамантите на Радченко бил отворен, оттам били взети няколко дребни камъчета, които оправили финансовото положение на Гриша. Той отново заживял като цар, откривайки прекрасен начин за релакс във вид на екскурзии до Холандия, където свободно купувал и пушел най-яки треви.

Изведнъж вестите от Москва рукнали в буен поток. Един след друг по ред на номерата се гътнали няколко престарели вожда. Започнала перестройката. Бергер все по-често срещал по улиците на Женева бивши сънародници. Мрачни и нелепо облечени, те изглеждали като диваци. На немски заели само „хенде хох“, на френски — „жо не манж па сис жур“ (отново все същият велик Остап). Обаче портфейлите им били добре натъпкани и в Швейцария им трябвали две неща — да си купят швейцарски часовник и да си открият сметка в швейцарска банка.

Гриша осъзнал, че неговият Клондайк го преследва. Открил кантора, набрал оправни помощници и започнал бизнес, обогатявайки руските посетители с консултации относно отличията между инвестиционните и спестовните банки, както и между дебитните и кредитните карти. Година по-късно той вече процъфтявал, а малко по-късно бил зашеметен от поредната новина. Радченко отново пробвал да избяга, отново бил заловен и отново получил допълнителни три години. Това е съдбата, рекъл си Гриша, прибрал Радченковите пари, оставил бизнеса на чевръстите си помощници и се впуснал да усвоява вълшебния занаят на европейски плейбой. Снобите по Лазурния бряг честичко виждали неговото белоснежно порше карера, в което мосю Бергер качвал момичета, за да ги разходи с бясна скорост до въпросната Холандия (шест часа препускане по магистралата), където все по-често практикувал не само пушене на хашиш, но и употребата на все по-модната ЛСД, иначе казано, „киселина“.

Животът течал като в приказка до един ден, в който на вратата на неговия женевски апартамент не се звъннало. На прага стоял грохнал старец: ужасно изтощено лице с цвят на отдавна немит пепелник и дълбоко хлътнали строги очи.

— Позна ли ме? — попитал старецът в стила на доцента — Евгений Леонов — в популярната комедия „Джентълмени с късмет“ и също като във филма шумно всмукал въздух през страничните зъби.

Въпреки че нямал зъби, както впрочем и коса.

— Познах те — отвърнал кратко Бергер и пуснал Радченко да влезе.

Както се оказало, перестройката облагодетелствала не само швейцарския юрист, но и сибирския затворник. Един ден го извикали в специалната част и накратко му обяснили, че отсега нататък в Руската федерация покупко–продажбата на валута не се смята за престъпление. Тогава аз за какво лежа, учудил се Радченко. За бягство, бил отговорът. А сега можеш да си вървиш. Свободен си, тъй да се каже…