Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

И тук Гриша открил своя малък Клондайк. Той започнал да взема за всяка визита при следствения малка, но фиксирана сума и му носил всичко, включително пари, писма от роднини, бележки с инструкции от останалите на свобода разследвани по същия случай. Подобни услуги, естествено, били незаконни и в случай, че го хванели, Гриша можел да очаква неприятности. Той знаел случай, когато един такъв заможен криминален тип след свиждане с адвоката си налетял на него на следващия ден в един от затворническите коридори. „Какво правиш тука?“ — попитал втрещеният пандизчия. „Чакам за дюшек“ — отвърнал мрачно адвокатът… Гриша бил наясно с рисковете. Но такъв бил избраният от него бизнес! Носел водка в гумени грейки, а в някои по-специални случаи и наркотици от най-леките до кокаин, който в онези наивни времена още се наричал „рай“. Слухът за храбрия адвокат, готов срещу скромно възнаграждение да пренесе в килията дори водородна бомба (неутронни тогава още нямало), се разнесъл от Бяло до Черно море. Гриша вдигнал цените на услугите и започнал да подбира клиентелата. Звездата му изгряла. Препускал от Киев до Питер и от Москва до Тбилиси и навсякъде се убивали да го търсят.

В крайна сметка услугите му пожелал вкараният по онова време в ленинградския затвор „Крести“ прочут валутен спекулант Радченко, чието ДЕЛО познавачите с право издигали до ранга на ДЕЛОТО на Рокотов и Файбишенко 13 13 Ян Рокотов и Владислав Файбишенко — прочути нелегални спекуланти. Според събраните по делото им доказателства заедно с Дмитрий Яковлев са извършили незаконни валутни сделки в размер на около 20 милиона рубли (близо 20 милиона долара по официалния курс). Арестувани в края на 1959 година, получават през 1960 година присъди по 8 години затвор. Делото обаче е изискано лично от Хрушчов, който е възмутен от „меките“ присъди. Сроковете на подсъдимите са увеличени на по 15 години, но и това не задоволява първия секретар на КПСС. Така че спрямо подсъдимите е приложен закон, приет на 1 юли 1961 година. Случаят се преразглежда, законът се задейства с обратна сила, подсъдимите са осъдени на смърт и разстреляни. — Б.пр. . Радченко злоупотребявал с морфин и на петия ден на лютата абстиненция със зловещ шепот заповядал на личния си юрист, кандидата на юридическите науки Файфман, да прави, да струва, но да му достави в изолатора дозата на всяка цена. Или да намери човек, който да го направи. Скоро след това Гриша, пренесъл анално през зверската охрана пет грама прах, вече седял лице в лице с щастливия валутен спекулант. Двамата изтъкнати професионалисти си допаднали и в резултат Радченко предложил на Гриша уникален проект.

Състоянието на валутния супер герой възлизало приблизително на милион и той бил намислил чрез верни люде да изнесе капиталите си в света на жълтия дявол, след което лично да се изнесе нататък — тихо и кротко да си получи присъдата, да замине да я излежава в лагер, там да извърши най-банално бягство и да напусне СССР през азербайджанско-турската граница. Гриша трябвало да се омете от Съюза уж за постоянно в Израел, да пренесе диаманти на стойност триста хиляди долара, но по пътя да остане в Австрия, там да вкара част от скъпоценните камъни в банков сейф, друга част да продаде и спечелената валута също да вложи в банка.

За изпълнението на този сложен и трудоемък проект, който по незнайни причини бил кръстил „Остап Бендер“, Радченко предлагал сто хиляди. Гриша Бергер моментално склонил. Скоро милионерът получил присъда четиринайсет години и заминал за красноярската тайга.

Гриша изнесъл диамантите по известния затворнически начин. Четири месеца преди заминаването той разрязал със скалпел кожата на крака под коляното по дължината на костта и вкарал камъните в собствената си плът. Към момента на пресичане на държавната граница храбрият адвокат вече нямал никакви проблеми с розовия белег.

Решил да не посещава банките в лекомислената Австрия, качил се на автобус и продължил за Цюрих, където подробно изпълнил всички Радченкови инструкции и заживял като цар, припомняйки си всекидневно въпросния Остап и неговата крилата фраза: „Сбъдна се мечтата на идиота!“

На това място Гриша Бергер повдигна крачола и ми показа белега на крака си: тънък, дълъг, отдавна зараснал разрез под коленната става, между костта и мускула на подбедрицата.

Присвих очи с уважение.

— Предлагам да минем на „ти“ — каза швейцарският поданик.

— Нямаш грижи, брато — кимнах. — Тоест, разбира се, приятелю!