Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Гриша се проявил на висота. Моментално платил в луксозен бернски санаториум оздравителен курс, който включвал диетолог, масажист, зъболекар, солариуми и тъй нататък. Докато Радченко се възстановявал, били продадени и поршето, и апартаментът в Цюрих. Гриша възстановил парите изцяло, до последния долар, включително с лихвите от влоговете, и останал на сухо. Съществувала и консултантската кантора, но оправните помощници се оказали не толкова оправни и докато Гриша се мотаел, обвит в марихуанен дим, из държавите на Бенелюкса, постепенно оплескали работата. Размножилите се конкуренти от петата емигрантска вълна заковали в ковчега на неговия бизнес последните пирони.

Като получил парите си, Радченко платил втори курс в същия санаториум, а после и трети. Сестрите в санаториума, до една строги възрастни фрау, вече не се стряскали от изисканите татуировки по повехналата плът на лагериста ветеран. Радченко смятал впоследствие да премахне всички рисунки с лазер и да си остави само любимата — две корабчета над китката. Всяко от тях символизирало съответния опит за бягство. През уикендите Радченко напускал санаториума — усладили му се разходките с такси до Амстердам, където първо изпушвал сладък джойнт в кофи шоп, след което се разхождал из квартала на червените фенери. Там и починал три месеца след излизането си от лагера. Вероятно, предозирал щастието.

Къде държал парите си, останало тайна.

Тази космическа несправедливост хвърлила Гриша Бергер в тежка депресия и той яко се задрусал с „киселина“. Припечелвал от случайни поръчки и се запилявал за по половин година все в същия Амстердам. После познати го светнали за лесен и прост начин да забогатее: можел не само да употребява „киселина“, но и да я внася за пласиране в Русия.

Гриша закупил партида, взел билет за параход до Питер и се върнал в родината.

Родината посрещнала блудния син със сурова прегръдка: арестували го на третия ден.

— И как я намираш?

— Коя, пардон?

— Родината. След толкова години разлъка.

Гриша сви рамене.

— Не може да се каже, че е пълно шайзе. Някои неща ми харесаха, други не. Трудно е да се отговори еднозначно… Освен това бях надрусан през цялото време, докато не ме арестуваха. Разправят — оживи се изведнъж Гриша, — че съм изтървал най-интересното! Вярно ли е, че веднъж даже в Москва влезли танкове и стреляли по Кремъл?

— Неведнъж, ами два пъти — поправих го добродушно и измъкнах подарения от Фрол пакет с чая. — И не беше по Кремъл. А по Белия дом. Това е голяма разлика. Много голяма. Ще чифирясаш ли?

— Хиляди благодарности — поклати глава Гриша. — Кофеинът е лоу клас дръг.

— Аз пък обичам. Вдъхва бодрост, да знаеш… Пък и без това нямаме друга отрова подръка.

— Между другото… — Гриша сякаш не знаеше откъде да подхване. — Знаеш ли какво ме интересува… В крайна сметка кого обесиха?

— Да са обесили? — изумих се. — Кого да бесят?

— Ами щом се е стигнало чак дотам танкове да влизат в Москва, виновниците после е трябвало непременно да бъдат обесени…

Усмихнах се, но изведнъж проумях, че Гриша, общо взето, е прав, и отвърнах мрачно:

— Никого не са бесили. През цялото време на перестройката. Обърнаха всичко с краката нагоре, после обратно, три пъти ни ограбиха, пет пъти ни преметнаха, десет пъти ни излъгаха, но никой не беше обесен. Нито един човек. На никого не отсякоха главата, никого не побиха на кол, не рязаха носове, не късаха на четири, не гилотинираха, не разстреляха…

Малкият швейцарец се настани по-удобно, видът му беше невероятно заинтригуван.

— Мон дьо, и кой в крайна сметка трябваше да отговаря?

— Никой.

— Така не става — убедено рече швейцарският поданик. — Например немците много шумно съдиха Хонекер. Чехите обявиха комунистите извън закона. Българите превърнаха мавзолея на Георги Димитров на обществена тоалетна. Румънците разстреляха Чаушеску заедно с жена му. А тук как беше?

— Никак — отвърнах аз.

— Ами висшите партийни дейци? — не можеше да повярва малкият Гриша. — Фюрерите? Партайгеносетата? ЦК на КПСС? Идеолозите? Какво стана с тях?

— Ами че няма да се бесят и разстрелват взаимно, я! За какво им е? Седнаха и кротко си се разбраха. Сега всеки има собствена банка. Както си живееха едно време, така си живеят и днес. Така че ЦК на КПСС е жив и здрав. И си е екстра…

Духнах горещата напитка и сръбнах шумно дълга глътка. Горчивината на мизерната затворническа дрога изведнъж ме умили и натъжи. Сърцето ми заби по-бързо. Зрението ми леко се разфокусира. Смръщих се и отпих още веднъж.