Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Защо? — попита Кристин. — Къде беше?

Отново пауза, по-дълга от предишните.

— Бях с Том.

— Какво? Защо? — попита отново Кристин, изучавайки лицето му. Почти виждаше как мозъкът му щрака като части на часовник. Тутакси разбра, че обяснява едни лъжи с други. Говореше нещо, че Том изперкал и трябвало да ходи да го успокоява, да го придумва да не направи нещо откачено. После още лъжи, че не казал истината на нея и на Уил, понеже не искал те да се притесняват. — Обикновено не ме лъжеш — отбеляза Кристин с тих глас, който не издаваше нищо. — Оказваш се много добър в това.

— Наистина съжалявам.

Кристин кимна, приемайки неискреното му извинение. Мъжете наистина ли си мислят, че жените са толкова наивни или просто не ги е грижа?

— Как е той? — попита тя, решавайки да се включи в играта му. — Успя ли да го успокоиш?

— Да. — Джеф въздъхна с нещо като облекчение, според Кристин, че измислицата му е била приета толкова лесно.

— Отне ми половината предобед — продължи той, ненужно украсявайки обясненията си, както често постъпват лъжците. — Буквално се блъскаше в стените, когато отидох. Наистина е разстроен от тази глупост с Лейни.

— Тя беше тук тази сутрин — съобщи му Кристин.

Тялото на Джеф тутакси се напрегна.

— Лейни е била тук? Защо?

— Иска да говориш с него.

— Е, ето ти тебе. — От гърлото му се изтръгна пресилен смях. — Мисията вече е изпълнена.

— Убеден ли си, че си му повлиял?

Джеф сви рамене. Жестът означаваше: Кой знае?

— Нали не мислиш, че действително ще направи нещо? — попита Кристин, все още усещайки как Лейни плаче в обятията й.

— Какво например?

— Да нарани Лейни или децата.

— Не. Разбира се, че не. Том знае само да заплашва и ругае.

— В Афганистан не е било само заплашване.

— Онова беше различно.

— Том обаче си е същият.

— Ще се оправи.

— Има пистолет.

— Не — каза Джеф. — Ние му го взехме. Забрави ли?

Кристин си представи пистолета на Том в чекмеджето на нощното й шкафче. Значи, все още е там, заключи тя.

— Той каза, че имал и други.

— Том казва много неща.

— Повечето от които ме плашат до смърт — призна тя.

— И точно заради това не ти казах къде отивам.

Тя се приближи до Джеф, обви врата му с ръце и вдигна устни към неговите.

— Толкова си мил.

Джеф леко я целуна, после се отдръпна.

— Трябва да вървя. Обещах на Лари да се опитам да отида следобед.

О, не, не си, помисли си Кристин, доловила лекия аромат на скъп парфюм по кожата му. Тя притвори изкусително очи и отново се протегна към него. Няма да се измъкнеш толкова лесно.

— Сигурен ли си, че нямаш няколко минутки?

— Ще ми се да имах.

— Тъкмо смених чаршафите. Хубави и чисти.

— Звучи твърде съблазнително, но не мога.

— Можем да го направим и прави — подразни го Кристин. — Да си спестим време. Направо тук, до стената.

— А ако Уил се върне и ни намери?

Кристин се усмихна.

— Предполагам, че бихме могли да го поканим да се присъедини.

Джеф се засмя и заотстъпва към коридора.

— Да отложим мача?

— Не зная — каза тя провлачено и почна да разкопчава копчетата на блузата си. — Може и да няма мач скоро.

— О, стига, бебчо. Не ми причинявай това. Наистина трябва да вървя. Нали не искаш да изгубя работата си?

Кристин се пльосна на оправеното легло.

— Добре. Разваляй играта. Върви на работа. Но да знаеш, че си ми длъжник.

— Така е, зная. — Джеф се върна до леглото и нежно я целуна по челото. — Ще се видим по-късно.

— Довиждане — подвикна след него тя. След секунди чу външната врата да се затваря.

Няколко минути седя в края на леглото, опитвайки се да проумее какво се бе случило току-що, да разбере какво точно означаваше всичко. Джеф я бе излъгал, което само по себе си бе необичайно. Беше излъгал също така брат си и шефа си и си призна едва, когато бе принуден да го направи. Признанието му обаче се състоеше от още лъжи, въпреки че при създалите се обстоятелства му правеше чест, задето се бе постарал да измисли нещо поне малко приемливо. Не всеки би се справил така, когато е притиснат.

Не беше в стила на Джеф и да отхвърля предложение за секс, независимо от обстоятелствата, колкото и да е рисковано за работата му. Нима не бе изгубил последната си работа точно, защото бе станал малко по-интимен с една клиентка?

Оставаше, следователно, само едно обяснение за лъжата му: той е бил с някоя друга.

Жена.

И не просто някоя, забърсана от фитнеса или в бара, която би използвал и захвърлил като мръсна салфетка. Не беше поредната победоносна резка в колана му, нито завоевание, с което да се хвали пред момчетата. Тази беше различна. Тя ползваше скъп парфюм и си струваше лъжата. Което означаваше, че връзката им бе повече от секс, че Джеф изпитваше нещо към тази жена и точно по тази причина не й бе казал истината.