Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Помисли си — повтори отново Том. — Кой друг ще му звъни рано сутринта и защо иначе той ще лъже? — Помълча няколко секунди, за да бъде проумян въпроса му. — Приеми го, братле. Той е с твоето гадже. Кръвта може и да не става вода, но една пичка струва повече от кръвта. — Той се изкикоти. — Мамка му, човече, да можеше да си видиш физиономията.

Том още се хилеше, когато Уил се обърна и хукна по улицата, погълнат от орда туристи.

Когато затвори вратата на мотелската стая зад тях, главата на Джеф се въртеше. Чувстваше се така, сякаш вместо кафе, цяла сутрин бе пил чисто уиски, сякаш някой тайно му бе сипал умопомрачителен наркотик, от който всичко видяно и усетено беше станало по-жизнено и по-силно. Той се подпря с ръка на най-близката стена, за да не се олюлее. Дланта на Сузи тутакси се мушна в неговата, тялото й се прилепи до неговото, дъхът й стопли врата му.

Стаята беше тъмна, тежките завеси пропускаха само няколко упорити лъча на утринното слънце. Джеф различи очертанията на кръгла маса и два стола до прозореца; тоалетка с телевизор до едната стена; стояща лампа от другата страна; широка спалня по средата на стаята, заемаща по-голямата част от пространството; баня в отсрещния край. Помисли си, че е доста стандартно, дори вехто, и че ако не си бе забравил портмонето, биха могли да отидат в някой от онези очарователни малки бутикови хотелчета в Саут Бийч и да прекарат деня, правейки любов между искрящо бели чаршафи, да отмарят в джакузи, пълно с ароматни масла, даже да си поръчат шампанско. Мислеше си, че тя заслужава нещо по-добро и че той би искал да й го даде. Искаше да я целуне и да оправи нещата, да й докаже, че не всички мъже са брутални, че могат да бъдат нежни, мили и любящи. Мислеше си, че трябва да подходи бавно и внимателно, че трябва да внимава да не я нарани повече, отколкото вече беше наранена, защото не желаеше той да е източник на нови болки за нея.

— Не се тревожи — чу я да казва. — Няма да се счупя.

А после устните й се впиха в неговите с такава настоятелност, че той се почувства като четиринайсетгодишен отново, когато най-добрата приятелка на неговата мащеха му разкри чудото на женското тяло, показа му къде да постави треперещите си ръце, как най-добре да използва нетърпеливите си устни. През всички онези следобеди, когато мащехата му помагаше на Уил с училищните проекти тя нямаше представа, че Джеф бе също толкова зает да научава своите собствени житейски уроци.

А може и да е знаела. Може би просто не я е било грижа.

Кога ли за последен път някоя жена наистина е била загрижена за него?

— Не искам да те нараня — промърмори Джеф, докато Сузи поставяше ръцете му на гърдите си.

— Няма да ме нараниш.

Той почувства малките й момичешки гърди да се надигат срещу дланта му и простена на глас. С другата си ръка обви тънкия й кръст, десният му крак се вмъкна между нейните и двамата се повалиха на леглото. Действаше изключително внимателно, устните му не се отлепяха от нейните, докато разкопчаваше копчетата на блузата й и отмахваше настрани тънката материя.

— Толкова си красива — прошепна той. Очите му, вече свикнали с тъмнината, я виждаха ясно, пръстите му бързешком опипаха скъпата дантела на сутиена й и с лекота откриха закопчалката отпред. Зърната й се надигнаха към устните му.

Не след дълго лежаха голи един до друг и изучаваха телата си така, сякаш никой от тях не бе правил любов досега. А по-късно, когато той зарови главата си между краката й и нежно я погали с език, тя изхлипа, сграбчи главата му и притисна езика му по-силно към себе си, докато тялото й не се разтресе от конвулсии. Сузи плачеше и се смееше едновременно.

В следващия миг го претърколи по гръб и прокара линия от гърдите до слабините му с меки целувки, а след това го пое в устата си и бавно, умело го докара до ръба на кулминацията. Той се отдръпна от устата й и бързо проникна в нея. Телата им идеално си паснаха, те се притискаха един към друг, ласките им пулсираха с опияняваща смесица от изненада и близост. Джеф се чувстваше така, сякаш правеше любов с непозната, която някак си го бе познавала цял живот.

Когато всичко свърши, те останаха да лежат притихнали в обятията си.

— Добре ли си? — попита след няколко минути той. — Нали не съм те наранил?

— Не си — отговори тя и го целуна по гърдите. — Ти си прекрасен любовник.

— Не си просех комплименти — честно заяви Джеф.

— Зная. Но аз — да — каза тя, надигна се на лакът и се изкиска като тийнейджърка. — Бях ли добра?