Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Реши да се изкъпе, избръсне и преоблече. Влезе в банята и първата му работа бе да провери кутията с нечистотиите. Корсиканският документ си беше там, както и предполагаше.

След като се обръсна и изкъпа, влезе в спалнята да се облече и да набележи план за действие. Не знаеше програмата на Херън, но лесно можеше да разбере дали Лукас има лекции, или упражнения късно следобед. Ако нямаше, Матлок знаеше къщата му, щеше да отиде там с колата си за петнайсет минути. Херън живееше на десет километра от студентското градче по един почти запустял черен път. Навремето това били наследствените земи на рода Карлайл. Домът на Херън беше бившата сграда, в която собствениците държали каретите си. Бе отдалечен, но както Лукас непрекъснато повтаряше „когато вече си там, всичко си струва“.

Тропането по вратата прекъсна мислите му. Освен това го уплаши — усети, че дъхът му секва, а това беше тревожно.

— Идвам! — извика той и навлече през главата си бяла спортна фланелка. Отиде бос до вратата и я отвори. Не можа да скрие изумлението си. Там стоеше Адам Уилямс, сам.

— Привет.

— Господи!… Не знам дали веднага да ти ударя един в зъбите, или първо да извикам полицията! Какво искаш, по дяволите? Кресъл вече ми се обади.

— Моля ви, оставете ме да ви обясня. Ще бъда кратък.

Тъмнокожият говореше с настойчивост, с която се мъчеше да прикрие страха си.

— Влизай. И бъде кратък.

Матлок тръшна вратата, докато Уилямс мина покрай него в антрето, после се обърна и направи опит да се усмихне, но в очите му нямаше смях.

— Съжалявам за докладната записка. Наистина съжалявам. Беше неприятна необходимост.

— Не можете да ми пробутвате такива неща и да ме карате да ви вярвам! Какво очаквате от Кресъл? Да ме изправи пред съвета и да ме изритат оттук? Нима очаквахте, че ще се поддам на такова евтино изнудване?

— Не искахме нищо да стане. Точно затова го направихме… Не знаехме къде сте отишли, вие просто изчезнахте. Бяхме принудени да преминем в настъпление, а после можем да кажем, че е станало недоразумение… И друг път сме го правили. Ще изпратя на Кресъл втора докладна и ще оттегля част от обвиненията, но не всички. След няколко седмици всичко ще се забрави.

Матлок се възмути както от отношението на Уилямс, така и от безсъвестния му прагматизъм. Но не повиши тон:

— Махайте се! Отвращавате ме.

— Хайде, стига! Та ние винаги сме ви отвращавали, нали? — Матлок беше засегнал чувствителен нерв и Уилямс реагира съответно. Съвсем внезапно обаче се овладя. — Да не спорим за теоретични постановки. Ще пристъпя към главното и си отивам.

— На всяка цена.

— Добре. Изслушайте ме. Каквото и да е искал от вас Дюнойс, дайте му го!… Тоест дайте го на мен, а аз ще му го препратя. Това не са празни приказки, а крайна необходимост.

— Няма да стане. Защо смятате, че имам нещо, което е необходимо на брат Джулиан? Той ли го твърди? Защо не дойде сам?

— Брат Джулиан не се застоява дълго на едно място. Навсякъде е много търсен, защото е надарен.

— Като постановчик на дивашки ритуали?

— Но той наистина ги поставя. Това му е хоби.

— Изпратете ми го. — Матлок мина пред Уилямс и отиде до масичката за кафе. Посегна и взе полупразен пакет цигари. — Ще сравним впечатленията си за асоциативните движения на тялото. Имам страхотна колекция народни танци от шестнайсети век.

— Говорете сериозно. Няма време! Матлок запали цигара.

— Аз пък имам време. Искам да видя пак брат Джулиан и възнамерявам да го пратя в затвора.

— Изключено! Аз дойдох заради вас! Ако си тръгна с празни ръце, няма да мога да го контролирам повече! Знаете ли кой е Джулиан Дюнойс?

— Член на семейство Борджия? От етиопския клон?

— Престанете, Матлок! Изпълнете желанието му! Ще пострадат хора. Никой не иска това.

— Не знам кой е Дюнойс и пет пари не давам. Знам само, че ме упои, обиди ме и упражнява опасно влияние върху група деца. Освен това подозирам, че е организирал взлом в апартамента ми, в резултат на който много от личните ми вещи са унищожени. Искам да го пратя в затвора.

— Моля ви, бъдете разумен!

Матлок бързо отиде до пердето на прозореца и със замах го дръпна встрани, като разкри счупеното стъкло и огънатата решетка.

— Това не е ли визитната картичка на брат Джулиан? Адам Уилямс, очевидно поразен, гледаше разрушенията.

— Не, човече. В никой случай. Това не е стилът на Джулиан… Това не е дори моят стил. Някой друг е.

Пътят към дома на Лукас Херън беше осеян с дупки от зимата. Матлок се съмняваше, че управата на град Карлайл ще ги запълни, имаше достатъчно оживени търговски улици, по които личаха следите от новоанглийските студове, за да се стигне до този забутан път. Като наближи старата сграда за карети, намали скоростта на триумфа до около петнайсет километра в час. По неравния път друсаше, а той искаше да стигне до къщата на Херън безшумно.