Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

Стенният часовник в приземния етаж на Белия дом удари 10,00 часа. За извънредно, импровизирано съвещание пристигаха шефовете на важни институции и някои от заместниците им. Такива заседания обикновено се правят, когато е налице извънредна ситуация и някъде по света трябва да се палят или гасят пожари. Именно така се раждат и важните политически решения и държавни доктрини.

Скоротечните събития изискват мигновена реакция. Необходимият консенсус се ражда най-леко в свободната атмосфера на спешно свикани форуми на високо държавно ниво, невъзпрепятствани от охлювна бюрокрация, правителствено политиканстване и безкрайното философстване и подсигуряване на плашливи експерти по това и онова. Успехът при високопоставените чиновници се мери и изразява само с едно умение: не е номерът пред шефа — било президента, било негов заместник — да изложиш проблемите, номерът е бързо да предложиш решение. И така: на подобни импровизирани срещи в Белия дом или околната сграда, където са кабинетите на изпълнителните екипи, светкавично се раждат и коват най-добрите решения.

Около махагоновата маса бяха подредени осем стола, пред всеки бе поставен бележник. Отляво до стената бе голямото канапе в розова дамаска, над него красива маслена картина, вдясно — последната използвана от президента Рузвелт ситуационна карта. Оттук Рузвелт бе ръководил американската политика и следил военните действия по време на Втората световна война. Отдолу на картата бе написана датата: 3 април 1945 година. Само седмица по-късно президентът бе починал. През последвалите години служилото доста време като таен команден център на правителството помещение бе затворено и превърнато в нещо като склад. Обаче по време на сегашния президентски мандат тази голяма стая без прозорци бе отново отворена, основно почистена и използвана най-активно. Атмосферата тук безсъмнено създаваше усещане за важни исторически моменти и решения и бе някак тържествена.

На единия край на масата бе седнал Ричард Ланкастър и внимателно оглеждаше присъстващите. След малко се обърна към тях:

— Не съм запознат с дневния ред. Както предполагам и вие, получих спешна покана, зная, че е налице важна информация, която поставя сериозни проблеми за решаване, само че не разполагам с много факти.

Директорът на АНС Корели се обади пръв, като гледаше Ланкастър право в очите.

— Мисля си, че именно вие сте в най-добрата позиция да прецените важността на случилото се. Той е осъществил контакта с вас.

Ланкастър спокойно издържа на погледа.

— Той ли? Извинете ме, не разбирам.

Бе пътувал през нощта от Брюксел за Вашингтон, бе доста изморен и това си личеше по лицето му, макар и да се бе избръснал набързо.

Мортон Кълър, първият помощник на Корели, размени погледи с шефа си. Косата му бе сресана право назад, зализана с гел, сиво-сините му очи гледаха пронизително иззад очилата с дебели стъкла.

— Говорим за Никълъс Брайсън, сър. За срещата, която сте имали с него в Брюксел.

— Брайсън, да — повтори името Ланкастър с безизразно лице. — Знаете ли кой е той?

— Естествено — отвърна Кълър. — Точно както и очаквахме. Типично в неговия стил, знаете. Отговаря на служебния му портрет. Винаги търси връзка на върха. Опита ли се да ви изнудва? Употреби ли заплахи?

— Съвсем не бе така — възрази Ланкастър.

— Но въпреки всичко вие се съгласихте да се срещнете с него.

— Вижте, всеки участник в обществения живот си изработва защитни рефлекси, средства, подходи. Налице са цели преториански гвардии от чиновници, пресаташета и други функционери. Той премина през този вид инстанции с помощта на измама. Но ми привлече вниманието с информацията, която имаше. За нещо, за което малцина от нас изобщо са чували.

— Но разбрахте ли какво иска от нас?

Ланкастър замълча, помисли и каза:

— Той ми говори за Управлението.

— На което би трябвало да е лоялен — обади се директорът на ЦРУ Джеймс Ексъм.

— Точно обратното. Описа ми Управлението като глобална заплаха. Бе удивен, че не вземаме ефикасни мерки срещу тази институция. Говореше за различните й измамнически прийоми, за тайнствената й наднационална структура. Вярно е, че тези му твърдения прозвучаха доста не на място, поне повечето от тях. И все пак…

— Какво все пак? — подкани го Ексъм.

— Честно казано, известна част от казаното бе доста смислено. И до голяма степен ме разтревожи.

— Вижте, сър, той е истински майстор в тази насока — обади се Кълър отново. — Обучаван е специално. Голям майстор и истински гений в областта на манипулацията.