Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Бе успял да го пренесе през системите за сигурност по простата причина, че в него липсваха каквито и да било взривни материали. Предназначението му беше съвсем друго: да предизвика определена химическа реакция в компонентите на процесора, която автоматично щеше да ги превърне в бомба. Този факт беше отдавна известен на производителите на компютри, но те старателно го криеха от широката публика. Към уреда беше прикрепен безжичен приемник с обхват от около хиляда и петстотин метра — предостатъчно според изчисленията на Фин. Сръчно развинти капака и пъхна процесора под бюрото.

Седна пред клавиатурата и включи монитора. На екрана светна искане за парола. Сенаторите бяха прекалено заети, за да измислят сложни пароли. Това беше причината, поради която Фин просто започна да изписва различни имена. Удари джакпота още на третото: Монтгомъри, столицата на Алабама.

Набра необходимите команди, вкара ги в паметта и изключи машината. Последната му работа беше да залепи миниатюрна, работеща на батерии камера на етажерката със саксии до канапето на сенатора. Буйно разлистените цветя бяха идеално прикритие за нея. По този начин се сдоби с видео и аудионаблюдение на кабинета. И възнамеряваше да го използва добре.

Върна се при стъклената врата, погледна часовника си и зачака охранителната камера да се извърти към съседния коридор. В момента, в който това се случи, той излезе и се върна в отсрещния склад. Извади от сандъчето малък апарат, наподобяващ блекбъри, включи го и заби поглед в екрана. Камерката беше поставена на много добро място и покриваше почти целия кабинет на Симпсън. Доволен, Фин изключи апарата и отново легна да спи.

На следващата сутрин се измъкна от склада и започна да се вози нагоре-надолу с асансьорите, симулирайки, че обикаля по задачи. После напусна сградата заедно с група посетители, хвана метрото за Вирджиния и се върна при колата си.

Сега не му оставаше нищо друго, освен да чака завръщането на Роджър Симпсън. Беше напълно готов за официалното посрещане на човека, който беше помогнал за убийството на баща му.

Смъртта на Симпсън щеше да сложи край на дългото му пътуване. Край на убийствата, край на постоянно повтаряната от майка му история. Нещо му подсказваше, че тя е жива единствено заради възмездието. Опасяваше се, че ще угасне много скоро след смъртта на Симпсън. Отмъщението е могъща сила, способна да държи на разстояние дори смъртта. Разбира се, той щеше да страда за майка си, но същевременно щеше да почувства огромно облекчение.

Появи се в службата, където поработи върху някои детайли на плана за проникването в Пентагона, после отиде да прибере децата от училище. В продължение на час тренира с Патрик на двора, помогна на Сузи да си напише домашното и обсъди с Дейвид офертите на различните колежи. А когато Манди се прибра от пазар, с готовност й помогна да приготви вечерята.

— Изглеждаш в хубаво настроение — отбеляза тя, докато той белеше картофи над умивалника.

— Вчера свърших добра работа.

— Не ми харесва, че си работил цяла нощ. Сигурно си изтощен.

— Напротив, кипя от енергия — отвърна той, избърса се след последния картоф и уви ръце около талията й. — Обмислям да направим една по-продължителна екскурзия, може би в чужбина. Децата никога не са ходили в Европа.

— Би било чудесно, Хари, но ще ни струва доста пари.

— Годината беше добра и успях да заделя нещичко. Мисля, че другото лято непременно трябва да го направим. Вече започнах да обмислям маршрутите.

— Как става така, че аз последна научавам?

— Исках бойците да са напълно готови, преди да ги представя на главнокомандващия, уважаема госпожо. Така се прави във флота.

— А вие наистина имате непостоянен характер, уважаеми господине.

— Както вече споменах, вижда се светлина в тунела.

— Да се надяваме, че не са светлините на влака, който идва насреща ти — засмя се Манди.

Изражението на Фин се промени в мига, в който жена му се обърна към печката.

Влакът насреща ми , тревожно си помисли той. Дано тези думи не се окажеха пророчески.

Келъб и Пади останаха в къщичката на Стоун, а Анабел се върна в хотела, плати сметката и се премести в друг, в противоположния край на града. Звънна на Стоун да му съобщи новия си адрес.

На другата сутрин му се обади и разстроеният Рубън.

— Милтън ме побърква, Оливър — оплака се той. — Захвана се да ми чисти къщата, в резултат на което не мога да открия нито една от вещите си. А Делта Даун изобщо не смее да припари вътре, защото проклетата прахосмукачка бучи от часове.