Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Нима имах избор, сър?

— Никой от нас няма избор.

Нокс предпочете да замълчи.

— Схвана ли ситуацията? — попита Хейс.

— Да, доколкото ми позволи краткото време.

— Останалото е тук. — Хейс почука по капака на металната кутия. — Прочети го, вникни в него и го запомни наизуст. А когато нещата приключат, го забрави до последната буква. Ясно ли е?

Нокс бавно кимна. Тази част винаги ми е ясна.

— Някакви предварителни заключения? — попита по-младият мъж.

Нокс не го познаваше и вече се питаше защо изобщо е тук. Може би за да пренесе тежката кутия. Но той си беше позволил въпрос и очевидно очакваше отговор.

— Двете екзекуции са дело на един и същ снайперист, който си разбира от работата. Може би недоволен бивш военен, който си го е изкарал на Грей и Симпсън. За първия е оставил надгробен камък, декориран с националния флаг, а на втория е изпратил снимка на жена, залепена на вестника му. Първо е застрелял сенатора, а след това се е появил в Мериланд за втората екзекуция. Действал е светкавично, още преди Грей да научи за убийството на Симпсън и да вземе съответните мерки.

— Сигурен ли сте, че стрелците не са били двама? — попита непознатият. — И за последователността, която споменахте?

— На този етап не съм сигурен в нищо — поклати глава Нокс. — Вие попитахте за предварителни заключения и аз ви отговорих.

— Начин на бягство? Стрелецът не би могъл да се оттегли по суша, без да бъде засечен.

— Скочил е в морето — отвърна след кратко колебание Нокс.

— Не си единственият, който допуска това — каза Хейс.

— Кой друг?

— Прочети досието и ще разбереш.

Нокс усети, че му призлява, но успя да се въздържи.

— Грей да е казал нещо необичайно в дните преди смъртта си?

— Шест месеца по-рано е бил замесен в някаква история. Толкова секретна, че дори на мен ми беше отказан пълен достъп до нея. Вероятно знаеш, че той беше затворен човек и не обичаше да споделя с никого. По онова време работеше в частния сектор — факт, който още повече ни ограничава. В общи линии бих казал, че става въпрос за една доста мътна история.

Нокс кимна. Грей действително беше роб на секретността.

— Тази история свързана ли е с обичайните заподозрени, които вече са извън играта? Принуден съм да призная, че чувам доста неща в тази посока.

— Не всички мислят така — отвърна младият мъж.

Нокс премести очи към по-възрастния.

— Какво по-точно означава това? — попита той. — Извън играта ли са, или не са?

Хейс се усмихна загадъчно. Този човек можеше да натрупа състояние на масите за покер във Вегас, помисли си Нокс.

— Трудно е да се каже. Както спомена колегата ми, по този въпрос съществуват различни мнения.

— Къде съм аз в тази ситуация?

— Ще пипаш внимателно, Нокс. Дяволски внимателно. — Пръстите му отново почукаха по капака на кутията. — Тук съм събрал някои неща, включително неофициални материали.

— В смисъл, че аз не би трябвало да имам достъп до тях?

Вече решително му липсваха книгата и удобствата на извънградската къща.

— Нека приемем, че е така.

— Не ми се ще куршум в тила заради това разследване — отбеляза Нокс.

— На мен също.

— Това не ми звучи утешително, сър. След като вие си пазите гърба, аз най-вероятно вече съм пътник.

— Прочети тези материали, а после се прибери у дома и помисли. Ще ми се обадиш по-късно.

— С въпроси или с отговори?

— Надявам се и с двете.

— Убиецът вероятно отдавна го няма.

Истинските професионалисти изчезват веднага след удара.

Пръстите на Хейс, тънки и издължени, отново забарабаниха по кутията. На слабата светлина приличаха на медузи.

— Може би.

— Вижте, сър. Мога да завъртя машината, а след това да докладвам за нулев резултат. За да не стане така обаче, имам нужда от параметри. Твърде отдавна съм в играта, за да ме третират като новобранец.

Хейс се изправи, а след него и непознатият. Господарят и марионетката.

— Четеш и мислиш, а после се обаждаш. Лека нощ, Нокс. Желая ти късмет.

Нокс остана да гледа след тях, докато стъпките им заглъхваха в коридора. Самолетоносач и разрушител, храбро порещи бурните вълни на американското разузнаване. Той отмести капака на кутията, измъкна купчината документи и потъна в четене.

Късмет, рече кобрата, преди да нанесе мълниеносния си удар.

Това беше един от дните, в които Нокс искрено съжаляваше, че не е станал водопроводчик като баща си.

Едва задрямал, Стоун се събуди от шум, който най-вероятно се дължеше на побой. Отвори очи и се огледа. Жената до него подрусваше ревящото бебе, а тупаницата се оказа през няколко реда седалки.