Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Добре — тихо отвърна тя.

— Какво мислиш да предприемеш? — попита Стоун.

Шерифът придърпа близкия стол.

— Ти каза, че Дани е бил пребит от трима. Той мълчи като риба, но аз мисля, че поне единият от тях е миньор.

— Защо мислиш така?

— Вече споменах, че момчето млъкна в момента, в който дойдох да го видя в болницата. Но това не ми попречи да огледам дрехите му. Бяха покрити с въглищен прах. Което означава, че поне един от нападателите му е миньор, защото, доколкото ми е известно, Дани никога не е стъпвал в мина.

— Наистина е така — кимна Аби. — Но не виждам защо някой миньор може да му има зъб.

— Разбира се, че съм го виждал! — изведнъж възкликна Стоун и двамата изненадано го погледнаха. — Първият ми ден в ресторанта ти. Тайри току-що си беше тръгнал, а ти отиде в кухнята. Дани приключи с храненето и тръгна към вратата, но един едър тип му се изпречи на пътя и го попита ще се задържи ли в града, или отново ще хване пътя. Той беше един от тримата с бейзболните бухалки!

— Спомняш ли си името му?

Стоун се замисли само за миг.

— Лони.

— Лони Брубек?

— Опиши ми го! — надигна се Стоун, изслуша шерифа и кимна. — Той е.

— Лони работи дневна смяна в Мина две в Синч Вали. От седем до седем. Той е един от хората, които са включени в метадоновата програма. Не знаех, че е близък с Дани.

— Аз също — добави Аби. — Никога не е идвал у нас, а и е доста…

— Аби е твърде деликатна, за да го каже направо — прекъсна я Тайри. — Тоя Лони е абсолютен боклук. На няколко пъти съм го арестувал за дребни нарушения. Джебчийство, кражби на бензин… Но си е наркоман. Благодаря за информацията, Бен. Още сега отивам да го притисна.

— Дали някой вече е казал на Шърли за Уили и Боб? — притеснено попита Аби.

— Аз не съм, но вероятно вече е научила. Ще се отбия и при нея.

— Разпитай я внимателно, шерифе — рече Стоун.

— Мислиш, че е замесена?

— Нека го кажа по друг начин. Коя жена ръчка мъжа си да излезе на лов за елени точно в деня, в който става инцидент и го убиват погрешка? Това може ли да бъде съвпадение?

— Подозираш, че нещата са нагласени, така ли?

— Не изключвам възможността стрелецът да е бил Рори Питърсън, който малко по-късно е убит.

— Тъй, тъй… — Тайри замислено опипа кобура си. — Кой би допуснал, че заспалото градче Дивайн ще се превърне в Дивия запад?

Аби го изчака да излезе, седна на мястото му и взе ръката на Стоун.

— Донесох ти плика с дрехите — тихо рече тя. — В шкафчето са.

— Благодаря.

— Съжалявам, че всичко това ти се стовари на главата.

— Мисля, че ти пострада доста повече от мен.

— Нещата са толкова сложни — въздъхна тя. — Не вярвам някога да се изяснят.

Изрече тези думи със сведен поглед, а Стоун веднага разбра какво има предвид.

— Според мен Дани се е забъркал в нещо незаконно, но не и в убийство — утешително каза той.

— Да не четеш мисли? — погледна го изненадано тя. — Направо ме стряскаш! — Замълча за момент, после поклати глава. — Познавам сина си. Или поне така си мисля. Но има и случайности, нали?

— Нека ти кажа нещо. Когато слязохме от влака и онези типове ни последваха, Дани свали единия от тях със силен удар в корема. Макар и пребит, онзи му отвърна. Синът ти можеше да го размаже, но не го направи. Каза, че не е спортсменско да се удря паднал човек. Един хладнокръвен убиец не е способен на това.

— Вече изгубих Сам — прошепна Аби. — Не искам да изгубя и Дани!

— Няма да го изгубиш, Аби — притегли я към себе си Стоун. — Обещавам ти!

Проблемите на Рубън започнаха още с появата му в Саут Ридж. Първо, почти се сблъска с Джо Нокс, който обикаляше уличките на градчето. Около час по-късно агентът се качи в джипа си и потегли, а възбуденият Рубън побърза да звънне на Анабел и тръгна подире му. Но на излизане от града спука гума, отби на банкета и отново се свърза с нея.

— Стой там и чакай — нареди Анабел. — Оглеждаме двете градчета и идваме да те приберем.

— А защо не дойдете веднага и заедно да проследим Нокс?

— Докато стигнем, той ще бъде далеч. Очевидно не е открил Оливър в Саут Ридж, което означава, че е наш ред да опитаме. Накъде се е насочил според теб?

Рубън разгъна картата и огледа околността.

— Мисля, че към Дивайн.

— Добре. Звънни, ако изскочи нещо ново.

Рубън изключи телефона, намръщи се и гневно изрита спуканата гума на „индианеца“. Древният мотоциклет го беше предал за пръв път от толкова години. На практика той винаги имаше резервна гума в коша, но този път я извади заради боклуците на Анабел.