Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Израснал съм в подножието на една планина в Пенсилвания. Първата машина, на която се качих, беше едно малко багерче. В сравнение с горския път, на който го подкарах, това тук си е истински аутобан. — Кейлъб помълча известно време, после добави: — Но когато станах на осемнайсет, наистина участвах в състезания със серийни автомобили. По неасфалтирани трасета, със стари бараки. Реших да се запиша в университета след три катастрофи, последната от която едва не ме уби. Но и до ден-днешен съм запален фен на НАСКАР.

— Тази страна от живота ти е съвсем неочаквана за мен — призна Анабел.

— Е, всеки си има някакви тайни.

— Особено членовете на клуб „Кемъл“ — рече с въздишка тя.

Стоун отвори очи, но не видя, а по-скоро почувства хората около себе си.

— Бен?

Извърна се надясно и фокусира очите си върху лицето на Аби, която държеше ръката му. Зад нея се виждаше част от болничната стая.

— Какво се случи? — направи опит да стане той.

Ръцете на Аби и на още някой внимателно го побутнаха обратно върху постелята.

— Спокойно, Бен.

От другата страна на леглото стоеше Тайри.

— Какво стана? — отново попита Стоун, отпускайки се на възглавницата.

— Спомняш ли си нещо?

— Помня, че закарах Уили у дома, а сега се събуждам тук.

— Взриви се — тихо рече Тайри. — Имам предвид караваната му. Хвръкна във въздуха.

— А Уили? Боб? Той също беше там.

— Мъртви са — промълви с треперещ глас Аби и стисна ръката му.

— Как се е случило?

— Газ пропан-бутан — отвърна Тайри. — Само той може да експлодира така. Още няколко крачки, и ти също щеше да си мъртъв. Извадил си късмет, че си бил от другата страна на пикапа. Той е поел голяма част от взривната вълна.

Стоун се замисли.

— Спомням си, че нещо тежко се стовари до мен.

Аби и Тайри се спогледаха.

— Отломки, нищо повече — бързо рече тя.

— Но как е гръмнала газта?

— В момента изясняваме това — отвърна с твърд глас Тайри. — Предполагам, че в караваната е имало газов котлон с бутилки. Плюс доста амуниции.

— Не вярвам — тръсна глава Стоун. — Това не може да е случаен инцидент.

— Склонен съм да приема мнението ти — кимна шерифът. — Но ми трябват и доказателства.

— Чакай, чакай — успя да се надигне Стоун. — По пътя ние с Уили си поговорихме за Деби.

После с няколко думи им разказа за вероятността момичето да е станало свидетел на убийството на Питърсън.

— Не виждах подобна връзка — замислено потърка брадичката си Тайри. — Може би защото Уили не ми каза, че Деби е била в пекарната онази вечер. Но и аз не можех да повярвам, че се е самоубила.

— Защо? — едновременно попитаха Стоун и Аби.

— Ръцете й не са достатъчно дълги, за да налапа дулото и да натисне спусъка.

Стоун го погледна с нараснало уважение.

— Когато видях пушката, и аз си помислих същото. Уили ми показа нейна снимка. Била е доста дребничка.

— Никога не си споменавал, че подозираш убийство, Тайри — втренчи се в него Аби.

— Защото нямам представа кой може да бъде извършителят. Нито пък защо я е убил. Но със сигурност става въпрос за местен човек. Прецених, че е по-добре да се преструвам на загубено, тъпо ченге, което не знае какво да прави. И да чакам погрешната му стъпка.

— Едва ли можеш да минеш за загубено, тъпо ченге — поклати глава Стоун, замълча за момент и попита: — Дани знае ли вече за Уили?

— Да — мрачно отвърна Аби. — Толкова се разстрои, че се наложи да му сложат инжекция. Ревна като малко дете.

— Край на тяхната калифорнийска мечта — въздъхна Стоун.

— Какво? — недоумяващо попита Тайри.

— Дълга история.

— Да се залавяме за работа, преди да са убили още някого, Тайри — решително рече Стоун и се помъчи да стане.

— Спокойно — бутна го обратно шерифът. — Докторите казват, че ще се оправиш, но трябва да полежиш ден-два.

— Не можем да губим ден-два.

— Аз ще се поразровя наоколо. Това, което ми каза, ме навежда на няколко идеи.

— Дани и Аби се нуждаят от охрана!

— Аз ли? — учудено го погледна тя.

— Виж какво стана с Боб. Тези хора убиват безогледно.

— Съгласен съм — кимна Тайри. — Имам двама души, които работеха при мен навремето. Единият ще остане в болницата при Дани, а другият ще пази Аби.

— Нямам нужда от охрана, Тайри!

— Трябва да приемеш. Цял живот няма да си простя, ако ти се случи нещо. Искам да кажа, че не бива да ти се случи, разбираш ли?

Настойчивостта на тези думи изненада и самия Тайри. Лицето му леко поруменя.