Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Звучи ми добре.

— Какво?

— Да вървим.

— Майтапиш се, нали? Казвам ти, че там е адът.

— Не, Дани, мисля, че не е.

— Защо си толкова сигурен?

Защото вече съм бил в ада. Но той не беше във Вирджиния.

Джо Нокс бавно подкара към дома си. Беше изчел всички документи в металната кутия. Повечето от тях съдържаха стряскаща информация, но когато тегли чертата, стана ясно, че тя няма да помогне с нищо на конкретното му разследване. ЦРУ умееше да заличава следите си, а в случая беше надминало себе си. Все пак Нокс успя да изрови няколко факта, чиято съпоставка водеше до любопитни заключения.

Взривяването на къщата на Грей преди шест месеца се оказа свързано с някаква тайна операция на ЦРУ срещу руснаците, проведена през 80-те години. Подробности за нея липсваха и едва ли някога щяха да се появят. А свързващото звено беше повече от неясно. Нямаше имена. Един от документите в кутията успя да предизвика смайване дори у ветеран като Нокс. Информацията в него доказваше, че в недовършения Център за посетители на Капитолия е имало престрелка, която съвпадаше по време с взривяването на къщата на Грей. Във въпросната престрелка бяха загинали неуточнен брой въоръжени агенти на ЦРУ, но обстоятелствата около тяхната смърт бяха скрити от изключително ефективната дезинформационна машина на Управлението. По всичко личеше, че зад тази операция е стоял Грей, въпреки че тогава официално не беше вече директор. Кой беше ликвидирал тези бойци и защо изобщо са били там, си оставаше загадка.

Престрелка в периметъра на Капитолия? Грей с всичкия си ли бил?

В досието имаше индикации, че се е срещнал със сегашния директор на ЦРУ, започнал като служител в Управлението, но с напълно изсушен мозък след няколко години в Конгреса. Едно изцяло политическо назначение, от което нямаше полза. Нокс не знаеше дали ще може да разговаря с този човек. Маклин Хейс му даде да разбере, че в Управлението все още са раздвоени по въпроса как ще се процедира по време на разследването и дали изобщо ще се процедира.

Грей беше направил и тайна визита в Кемп Дейвид, провеждайки разговор на четири очи с президента. Нокс подозираше, че информацията за тази визита е сред онези, които не са били предназначени за очите на Маклин Хейс. Шансовете му да разпита президента на Съединените щати за въпросната визита едва ли бяха по-големи от вероятността да се самозапали под душа.

Една от най-интересните информации в досието се отнасяше до вече закритото специално звено на ЦРУ, носещо названието „Три шестици“. За хората на високи постове в Управлението то беше известно като „екип за политическа дестабилизация“, докато обикновените агенти го наричаха просто „отряд за мокри поръчки на правителството“. „Трите шестици“ беше една от най-ревниво пазените тайни на ЦРУ. Официално тази държавна институция не се занимаваше с убийства, мъчения и противозаконно задържане. Нито пък с измами, лъжи или кражби. За нещастие медиите бяха успели да се доберат до част от тъмното й минало, което беше довело до редица неприятни материали. Заставайки на страната на Управлението, Нокс бе разстроен от разкритията на печата. Но в личен план ненавиждаше тази негова дейност. Даваше си сметка, че смъртта на някои хора е определено изгодна за правителството на САЩ, но все пак продължаваше да вярва, че основното предназначение на ЦРУ е да събира и анализира поверителна информация, а не да се занимава с убийства и изтезания за изтръгване на признания.

Грей даваше да с разбере, че няколко души от „Три шестици“ са били убити, ала Нокс не можеше да узнае дали тяхната смърт има нещо общо с тайната операция в бившия Съветски съюз. Според информацията на един от личните охранители на Грей в нощта на взрива бившият шеф на разузнаването бе приел в дома си някакъв човек, който впоследствие бил открит и разпитан от ФБР. Оказало се, че той работи на едно от вашингтонските гробища. Маклин Хейс загатна, че именно този човек е подхвърлил предположението за скок от скалата след взривяването на къщата на Грей.

Нокс мрачно се усмихна на името, с което въпросната личност се беше представила на агентите на ФБР. Оливър Стоун.

Луд ли бе този „Оливър Стоун“, или не? По-скоро второто, защото Картър Грей едва ли би поканил в дома си откачалка. При огледа на разрушената къща бил придружаван от агент на Сикрет Сървис — един доста любопитен факт. Май трябваше да се запознае с агент Алекс Форд.