Ридли Пиърсън - Без свидетели

Нечий ключ се превъртя в ключалката. Никакви гласове… Не беше приказливият пазач… беше или Таплин или някой друг от служителите на Адлър.

Мисли!

Дафи избута стълбата до края на пътеката, зави зад ъгъла и я спря пред следващата редица рафтове. Застопори колелцата, с мълниеносна бързина се изкачи по стълбата, измъкна една кутия, остави я на платформата и побърза да я отвори, опитвайки се да укроти учестеното си дишане. Кутията бе пълна с материали от осемдесет и осма година. Съдържаше някакви строителни планове и чертежи. Трябваше да измисли някаква убедителна версия, с която да обясни интереса си към тези материали.

Вратата се отвори и Дафи насочи вниманието си натам.

Болд влезе в помещението и бързо затвори вратата след себе си.

— Трябва да побързаме — припряно рече той. — Оуен Адлър ни спаси задниците. Преди малко ми се обади, обхванат от паника. Ти очевидно си задействала някаква алармена система. Таплин и Фаулър пътуват насам.

Едва тогава Дафи забеляза охранителното устройство и примигващата лампичка зад вратата. Бързо се приближи до него, натисна цифрите на кода, който бе използвала при влизането си в сградата, и лампата угасна.

— По дяволите! — измърмори тя.

— Да се махаме оттук! — настоя Болд.

Дафи познаваше решителното изражение, появило се на лицето му. Затича се обратно към рафта с архивите от осемдесет и пета година и подвикна:

— Вярваш ми, нали?

Болд я последва.

— Относно „Лонгвю“ и евентуалната връзка с всичко това? Да. Но предпочитам никой друг, освен Адлър, разбира се, да не подозира за откритието ни. Мисля, че трябва да се постараем да запазим догадките си в тайна. Така че, да се махаме по-бързо.

В бързината и обхваналото я вълнение Дафи бе забравила за писмата, които бе заделила настрана. Започна да търси кутията, която бе натъпкала на един от рафтовете, и отново не ги забеляза.

Болд раздрънка ключовете и привлече вниманието й.

— Трябва да ги върна на Франки.

— Франки?

— Вече си говорим на малко име. Много си пада по ченгетата. Обеща да запази посещението ни в тайна, но само ако успея да му върна ключовете навреме.

Тряс! Асансьорът започна да се спуска.

Болд рязко извъртя глава по посока на звука.

— Да вървим!

— Лабораторният доклад! — извика Дафи и се затича по пътеката. — Помогни ми!

— Нямаме време! — възрази той.

— Помогни ми! — Тя натисна стълбата с цялата си тежест и яростно изгледа Болд.

Двамата заедно избутаха стълбата зад ъгъла, тичешком я изтикаха по пътеката, преследвани през цялото време от бръмченето на движещия се асансьор.

— Мисля, че трябва да се откажем — нервно заяви Болд. — Технически погледнато, би трябвало да разполагаме със заповед за обиск.

— Имаме разрешението на Оуен — напомни му тя, изкачи се по стълбата и застана пред няколко кутии с етикети, на които пишеше: „НФЛ — Юридически документи“.

— Въпреки разрешението му извършваме нарушение в момента — рече Болд.

Кутиите бяха подредени по азбучен ред и Дафи трябваше да избира между З — Заразяване, С — Съдебни дела, Х — ХЕИ. Избра буквите от А до Я, бързо отвори капака на кутията и се залови със съдържанието й.

Бръмченето на асансьора се чуваше все по-слабо. Вече почти бе стигнал до първия етаж.

— Остави това! — подкани я Болд.

— В никакъв случай. — Дафи продължи да рови из кутията и най-накрая я видя — папка с надпис „ХЕИ“. Измъкна цялата папка, върна кутията на мястото й и бързо се спусна по стълбата, като пропусна повечето стъпала.

Асансьорът спря. Чу се стърженето на отварящата се метална решетка и само след миг асансьорът пое нагоре.

— Дай ми ключовете — нареди Дафи. — Избутай стълбата зад ъгъла и се махай оттук. Ще се срещнем в подножието на стълбището.

Без да губи време за повече обяснения, Дафи излезе на бегом от залата, прекоси коридора, бутна вратата към стълбището и се затича надолу, като прескачаше по две стъпала наведнъж, твърдо решена да попречи на Таплин да разбере, че се е ровила из архива на компанията.

Сградата беше на три етажа и Дафи можеше да предаде ключовете само на един от тях — втория. Асансьорът имаше по две врати, а тя, след като вече го бе ползвала веднъж, знаеше, че пътниците обикновено застават с гръб към предпазната решетка, която водеше към архива на „Адлър“.

Дафи открехна вратата на втория етаж и надникна към коридора. Асансьорът всеки момент щеше да се появи. Най-напред Дафи видя три мъжки глави: на пазача Франки, на Таплин и на Фаулър. След това се появиха раменете им. Асансьорът продължи изкачването си. Придържайки се близо до стената, Дафи бързо тръгна към тях.