Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Първата му стъпка беше да повика дъщеря си.

Мичико съвсем наскоро се беше омъжила за Нобуо — най-големия син на Ямамото. Бракът беше осъществен по настояване на двамата бащи. Дзен Годо беше убеден, че този брак означава бъдещето. Нобуо беше умен, представителен и достатъчно красив младеж. Но най-важното му качество беше, че е първороден син на Ямамото и единствен наследник на проспериращата компания.

Според Годо младият Нобуо беше идеалният съпруг за Мичико, която, макар и достатъчно красива, имаше доста опасно характерче. Нобуо беше по-възрастен от нея, по-зрял и уравновесен. Но Годо често се питаше кой младеж с глава на раменете си може да угажда до безкрайност на такова характерче…

Двамата мъже уговаряха физическата връзка между семействата си така, както брокери биха обсъждали някоя важна сделка. Стигнаха до съгласие и сватбата стана. Точно преди шест месеца. Мичико и Нобуо заживяха заедно, но Годо нямаше начин да разбере доколко се спогаждаха. Малко след сватбата младите се преместиха в Кобе. Там бяха няколко от фабриките на семейство Ямамото и Нобуо получи задачата да контролира дейността им. Компанията беше в процес на реорганизация, основната й дейност се насочваше към производство на машини и съоръжения за тежката промишленост. Всички бяха обзети от решимостта да бъдат сред най-солидните строители на нова Япония. И по тази причина стигнаха до тесни делови отношения с „Канагава Хеви Индъстриз“.

Всичко изглеждаше наред, нещата се развиваха добре. После Арисава Ямамото умря, прегазен от камион.

— Подозирам, че враговете надигат глава, Мичико — каза на дъщеря си Годо. — Затова трябва да науча всички подробности за смъртта на свекъра ти.

Коленичила пред баща си според изискванията на традиционния ритуал, Мичико леко кимна с глава.

— Ти винаги си била дясната ми ръка. Голяма част от успехите ми в бизнеса се дължат на твоята проницателност. Разкривала си ми тайните на този град по начина, по който само една умна жена може да го стори. В момента имам сериозни опасения, че враговете ни предприемат решителни действия срещу нас. Аз съм прекалено известен на обществеността и не мога да взема открити контрамерки, не искам да привличам вниманието нито на враговете си, нито на американците. Обръщам се към теб, ти си единствената ми надежда.

Дзен Годо никога не споменаваше името на другата си дъщеря Окичи, напуснала ги завинаги.

— Ще открия кой е убил Арисава Ямамото — тръсна глава Мичико. — Разбира се, ако наистина е убит… Какво трябва да правя, след като разкрия самоличността на убийците?

Дзен Годо дълго мълча. Трябваше да обмисли внимателно своето отмъщение.

Вечерта, в която Филип направи предложението си на Лилиан, тя пееше. Заляна от ослепителните лъчи на прожекторите, стройната й фигура и вълнуващият й глас докараха публиката до екстаз. Публика, състояща се предимно от млади момчета, малко над осемнадесетте… Това, което им предлагаше Лилиан, беше далеч повече от сексуална символика. Беше пропито от естественото й поведение, влиянието му беше неудържимо. Заковали очи в нея, момчетата слушаха песните, без да вникват в съдържанието им. Не беше и необходимо. Тя им напомняше за дома, тя не се страхуваше да бъде близо до тях, да ги докосва дори…

Но при Филип нещата бяха на друга, коренно различна основа. Вече няколко пъти беше опитал да получи близостта й, но безуспешно. Беше нежен, внимателен, очевидно влюбен, но тя отказваше да го допусне до тялото си. Въпреки че часове наред се галеха и целуваха, плътно притиснати един до друг.

— Никога досега не съм била с мъж… — призна накрая Лилиан и опря длан в гърдите му. — Затова искам това да стане по специален, много специален начин…

— Нима чувствата ни не са специални?

— О, да — съгласи се тя. — Винаги съм мечтала за такава любов… Още като малко момиченце си представях как трябва да бъде… Но нито една от другите ми мечти не се сбъдна, Фил… Това е последният ми шанс, затова искам да стане точно така, както съм си го представяла… — клепките й овлажняха: — Ти си първият мъж, за когото съм готова да се откажа от тази мечта… Ако настояваш… — тялото й беше плътно притиснато в неговото, езикът му беше далеч по-красноречив от думите. И той му казваше: „Недей, не го прави, моля те!“

И той не го направи.

Вместо това я помоли да се омъжи за него. Нещо, за което тя беше мечтала, разбира се.

Дзен Годо имаше три деца от съпругата си, която вече не беше жива. От тях му остана само Мичико. Винаги му беше трудно да мисли за Окичи, другата си дъщеря. Със сина, Тетцу, работата беше по-друга. Той беше фанатичен привърженик на войната, винаги я беше считал за божествения вятър, от който ще се роди новата, блестяща и по-могъща от всякога Япония.