Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Баща ти се гордееше с теб, Одри — тихо промълви Лилиан. — И много те обичаше.

— Мамо, нима не разбираш? Аз така и не успях да го опозная! — очите й отново се напълниха със сълзи. — И вече никога няма да сторя това!

— Бедничката ми! — погали ръката й Лилиан. — Бедничката ми, мила дъщеря!

— Шпиони — повтори като насън Майкъл. Произнесе думата, без да вниква в нейното значение. Беше толкова замаян, че не усети как се спускат по широкото стълбище на клуб „Елипс“, вземат палтата си от учтивия портиер и се настаняват в лимузината на Джонас, която чакаше пред входа. По време на краткото пътуване до централата на БЕМТ във Феърфакс Майкъл разсеяно гледаше навън през сивото бронирано стъкло. Разговорът се поднови, едва когато лимузината ги стовари в подземния гараж на централата.

— БЕМТ е разузнавателна организация, действаща срещу външните врагове на Съединените щати — кратко поясни Джонас.

— И ти си шпионин, така ли?

— Да — кимна Джонас Самартан. — Баща ти също. При това беше дяволски добър!

Майкъл бавно напълни дробовете си с въздух. Имаше чувството, че се е събудил от дълъг сън, само за да открие, че светът се е променил, че в него вече няма нищо познато, нищо топло и близко…

— С какво точно се занимаваше баща ми? — попита най-сетне той. Направи неимоверно усилие да отвори уста, имаше усещането, че е погълнал цяла купчина пясък.

— Баща ти беше оперативен агент, за него беше немислимо да седне зад бюро — отвърна Джонас. — Псевдонимът му беше Сивет, попадаше в категорията на „котките“. Така наричаме всички агента, които се занимават с опасна и мръсна работа — излязоха от подземието на БЕМТ и тръгнаха по широка, асфалтирана алея. Територията на централата беше опасана от висока ограда, зад която имаше кучета пазачи и стълбове с електронни сензори. — Много опасна и много мръсна работа — добави с въздишка Джонас и пристъпи в сянката на високите брези, под които растяха прекрасни магнолии. Температурата на въздуха вече беше стигнала своя максимум, цял Вашингтон бавно потъваше в лепкавата жега на летния ден. — „Котка“ може да стане само един на стотици агенти, квалификацията му трябва да е направо съвършена…

— Какви задачи изпълняват тези „котки“? — попита Майкъл.

— Мисля, че терминът „мръсна работа“ на всички езици е свързан с проливането на кръв — тихо отвърна Джонас.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — спря Майкъл.

— „Котките“ са убийци, синко — въздъхна Джонас. — Те изпълняват присъдите, издадени от учреждението, на чиято територия се намираме в момента.

Майкъл смаяно мълчеше, стомахът му се превърна в болезнена топка. Една част от съзнанието му искаше да избяга някъде далеч, да се свие в някой тъмен ъгъл и да се наплаче до насита. „Не, това е невъзможно! — проплака душата му. Не татко! Всеки друг, но не татко!“ Но после си припомни за постоянните пътувания на баща си, всичко съвпадаше. Особено, като вземат под внимание хилядите дребни неща, на които не беше обръщал достатъчно внимание и които си оставаха необясними. Нещата приличаха на онези сложни мозайки за големи деца, в които нищо не беше ясно чак до полагането на последното късче, обикновено наричано „ключ“…

— Не, думата „убиец“ е неподходяща — неволно промълвиха устните му. — Тя е производна на арабското „хашашин“ 1 1 На английски убиец е assassin. — Б.пр. … А в буквален превод то означава мюсюлманин фанатик от времето на Кръстоносните походи, който е премахвал враговете християни и техните помагачи сред ислямското население под влиянието на силна доза наркотични вещества…

Джонас Самартин спря до една от цъфналите магнолии. Ароматът й беше упойващо сладък. Сивите му очи загрижено се спряха върху лицето на Майкъл.

— В момента ме мразиш, синко — тихо промълви той. — Не отричай, усещам добре силата на омразата ти. Мислиш, че аз съм виновен за смъртта на баща ти. Както и за живота, който е водил… Ще ти кажа, че грешиш. Защото баща ти искаше тази работа. Нуждаеше се от нея. Да, вярно е, че аз го вербувах. Но сторих това едва след като го опознах, едва след като разбрах какво иска…

— Значи е искал да убива хора, така ли? — поклати глава Майкъл.

— Добре знаеш, че това не може да е вярно, синко — твърдо отвърна Джонас. — Филип вършеше своята работа с дълбокото убеждение, че помага на родината си.

Майкъл усети правдивостта на тези думи дълбоко в душата си. В това отношение беше точно копие на баща си — винаги беше в състояние да разграничи лъжата от истината.